Определение № 856 от 20.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 279/2026 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от [община] чрез процесуален представител адвокат В. Ц. за прогласяване нищожност на основание чл. 47, ал. 2 от Закона за арбитража, евентуално отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от Закона за арбитража на арбитражно решение № 1-109 от 06.07.2025 г. по арб. дело № 1-08/2025 г. на арбитър „ad hoc“ К. В.. С исковата молба е заявено искане за спиране на изпълнението на посоченото арбитражно решение на основание чл. 48, ал. 4, изр. 2 от Закона за арбитража. Върховният касационен съд, Търговска колегия, съдебен състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 4, изр. 2 от Закона за арбитража Върховният касационен съд може да спре изпълнението на арбитражното решение като обезпечителна мярка по исковете по чл. 47 от Закона за арбитража и без обезпечение, когато са налице убедителни писмени доказателства за наличие на основание за отмяна. В конкретния случай с исковата молба са представени писмени доказателства – решение № 1-109 от 06.07.2025 г. по арб. дело № 1-08/2025 г. на арбитър „ad hoc“ К. В., придружително писмо за връчване на арбитражното решение вх. № 92-00-216/13.11.2025 г. и договор за възлагане на обществена поръчка № 115/01.07.2013 г., които дават основание на настоящия съдебен състав да направи извод, че е налице основание за спиране на арбитражното решение – предмет на исковата молба без обезпечение съгласно чл. 48, ал. 4, изр. 2 от Закона за арбитража. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение