Определение № 10289 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9530/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от О. И. Ч., чрез адв. Заякова, против Определение № 29590 от 23.07.2026 г., постановено по адм. д. № 7428/2026 г. по описа на Административен съд – София – град, с което е оставена без разглеждане жалбата му против отказ за изпълнение на административна услуга и незаконосъобразно регистрационно действие на кмета на Столична община – район „Изгрев“, обективирани в писмо с изх. № РИВ26-ГР94-693_003/10.06.2026 г., а производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. Претендира се отмяна на определението като неправилно и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кмета на район „Изгрев“, Столична община, излага писмено становище за недопустимост, респективно неоснователност на частната жалба и моли определението да бъде оставено в сила. Претендират се разноски за юрисконкултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Жалбата е подадена от надлежна страна по адм. д. № 7428/2026 г. по описа на АССГ, срещу определение, подлежащо на обжалване по смисъла на чл. 229, ал.1, т. 1 от АПК и в седмодневния срок по чл. 230 от АПК и с оглед на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ, по жалба на О. И. Ч., е твърдян отказ за изпълнение на административна услуга и незаконосъобразно регистрационно действие на кмета на Столична община – район „Изгрев“, обективирани в писмо с изх. № РИВ26-ГР94-693_003/10.06.2026 г.. За да прекрати производството по делото, съдът е достигнал до извод за недопустимост на жалбата против писмо с изх. № РИВ26-ГР94-693_003/10.06.2026 г. на кмета на Столична община – район „Изгрев“ на основанията по чл. 159, т. 1 от АПК, след като е приел, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Оспорено е съдържанието на писмото, а съдържанието на документ подлежи на оспорване единствено по административен ред. На самостоятелно основание е прието и, че извършването на заявената административна услуга, не е отказано, а напротив – услугата е извършена от страна на административния орган, в който смисъл писмото има позитивен за оспорващия характер, поради което за него не е налице право на жалба и по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК. Определението е правилно. Постановено е след подробен анализ на фактите по делото и на релевантните относно допустимостта на оспорването въпроси, въз основа на който е изведен правилен правен извод. С оглед всички данни по делото и като съобрази оплакванията в частната жалба, настоящият състав намира, че: Видно от съдържанието на административната преписка, кметът на СО – район „Изгрев“ е сезиран от О. Ч. с искане вх. № РИВ26-ГР94-693/20.05.2026г. за издаване на справка относно актуалната регистрация на Управителния съвет на Етажна собственост – [жк], [улица], след проведено общо събрание на 30.04.2026 г. и гласувани промени в състава на УС, както и актуализираните електронни адреси на членовете на УС. С писмо изх. № РИВ26-ГР94-693_001/02.06.2026 г. на заявителя е предоставена информацията, вписана Единния централизиран регистър на етажната собственост, по чл. 47е от ЗУЕС, въз основа на представения в общината протокол с взети решения от проведено на 30.04.2026 г. общо събрание на етажната собственост. Ч. е останал неудовлетворен от съдържанието на справката и е депозирал възражение срещу него, обективирано в искане вх. № РИВ26-ГР94-693_002/02.06.2026 г. С оспореното писмо с изх. № РИВ26-ГР94-693_003/10.06.2026 г. кметът на Столична община – район „Изгрев“ подробно е отговорил на възраженията на оспорващия по предходния отговор и отново е предоставил информацията, налична в регистъра. Сезираният орган е изпълнил задължението си за извършване на административната услуга като е предоставил поисканата от заявителя, вписаната и налична в регистъра по чл. 47е от ЗУЕС информация, с което, противно на твърдяното от частния жалбоподател, органът не е постановил отказ. В случая не е налице нито мълчалив, нито изричен отказ за извършване на поисканата услуга, поради което липсва годен предмет на оспорването, съответно и изводът на съда за неговата недопустимост, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, е правилен. Оспореното писмо не само, че не съдържа отказ за извършване на услугата, но същата е извършена в поискания обем, съответно е с позитивен за заявителя резултат. Този резултат за него влече липса на правен интерес от оспорване на процесното писмото съответно и на осн. чл. 159, т. 4 от АПК е самостоятелно основание за недопустимост на оспорването. Правилни са и развитите от съда мотиви, във връзка с възраженията на заявителя на услугата, че законосъобразността на регистърното производство по чл. 47е от ЗУЕС не е предмет на разглеждане нито в конкретното административно производство по искане за предоставяне на справка, представляваща административна услуга по § 1, т. 2, б. „в“ от ДР на ЗА, нито в съдебното производство по оспорването й. Поради това аргументите в частната жалба относно задълженията на администрацията по чл. 47е от ЗУЕС не следва да бъдат обсъждани. Оплакването на заявителя, че не е удовлетворен от съществуващата в регистъра информация, отразена в процесното писмо, правилно е квалифицирано от съда като оспорване съдържанието на акта, което пред съда е недопустимо по аргумент от чл. 81, ал. 2 и чл. 145 от АПК. С оглед изложеното, мотивите на оспореното прекратително определение се споделят изцяло. Налице са посочените основания по чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК за недопустимост на първоинстанционната жалба срещу процесното писмо, поради което определението на АССГ, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, разноски за настоящото производство се следват на ответната страна. Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника е направено своевременно, поради което частният жалбоподател следва да бъде осъден да му заплати възнаграждение, определено от съда в размер на 65 евро на основание чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ. С оглед изложеното и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,