Определение № 119 от 10.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1130/2013 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Подадена е молба вх. № 1659 от 18.02.2014 г. от [фирма], [населено място] за освобождаване на сумата 161 705. 23 лв., внесена като обезпечение по сметка на Върховен касационен съд във връзка със спиране изпълнението на постановеното от Варненски апелативен съд решение № 295 от 09.11.2012 г. по в. т. д. № 385/2012 г. и за превеждане на същата по посочената от молителя банкова сметка. Настоящият състав намира молбата за основателна: Сумата, чието превеждане се иска, е внесена по сметката за обезпечения на Върховен касационен съд (където се намира и понастоящем, видно от удостоверението на Гл. специалист-счетоводител от 02.04.2014 г.) от [фирма], [населено място] на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК с платежно нареждане от 18.12.2012г., издадено от [фирма], Клон Р., по повод заявено искане за спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение. С решение № 14 от 07.02.2014 г. по настоящото дело е отменено постановеното от Варненски апелативен съд въззивно решение № 295 от 09.11.2012 г. по в. т. д. № 385/2012 г. в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата 161 705. 23 лв., като предявеният от [фирма], [населено място] иск за тази сума е отхвърлен като неоснователен. С оглед този изход на спора, следва да се счете, че са налице предпоставките на чл. 282, ал. 5 ГПК и процесната сума, внесена от касатора като обезпечение, следва да му бъде върната. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение