Определение № 1437 от 13.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2475/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба с вх. № 5531/25.03.2025 г. на М. А. З. и „Норд Стар инженеринг“ ЕООД, [населено място], чрез пълномощника им – адв. И. Н., и молба с вх. № 6556/08.04.2025 г. на „Къпфи“ ООД, [населено място], чрез пълномощника му – адв. В. Ц., двете обективиращи искания за допълване на определение № 756 от 10.03.2025 г. по т.д. № 2475/2024 г. на ВКС в частта за разноските, като се присъдят в полза на страните разноски за касационното производство съобразно представените от тях списъци по чл. 80 ГПК, с оглед недопускане на решението до касационно обжалване по касационната жалба на насрещната страна. Ответната страна - М. И. Д., чрез пълномощника си – адв. Д. Д. - депозира становище, с което възразява срещу присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение поради липса на доказателства за реално извършване на разноските и непредставяне на списък по чл. 80 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 2475/2024 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на М. И. Д. против решение №203 от 22.05.2024г. по гр.д. №255/23 на Пловдивски апелативен съд. Настоящият състав с определение № 756 от 10.03.2025 г. по т.д. № 2475/2024 г. на ВКС не е допуснал въззивното решение до касационно обжалване. В определението липсва произнасяне по направените в отговорите на касационната жалба искания за присъждане на разноски. По същество, молбата на М. А. З. и „Норд Стар инженеринг“ ЕООД, [населено място] е основателна. Молителят е депозирал отговор на касационната жалба, в който е направено искане за възмездяване на направените от него в качеството му на ответник по касация разноски. За доказване на реално извършаните разноски в настоящото производство са приложени два списъка с разноски по чл. 80 ГПК и два договора от 04.10.2024 г. – сключени съответно с М. А. З. и „Норд Стар инженеринг“ ЕООД, [населено място], в които е посочено, че договореното възнаграждение в размер от 2400 лева е заплатено от всеки от доверителите в брой в момента на сключване на договора. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им. С оглед на тези фактически данни поддържаните от ответника възражения за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК се явяват неоснователни. Молбата на „Къпфи“ ООД, [населено място], също е основателна. С депозирания в касационното производство отговор на касационната жалба е отправено своевременно искане за присъждане на разноски. За доказване на същите страната представя списък с разноски по чл. 80 ГПК, фактура № 38979/01.08.2024 г. и банково извлечение от 16.08.2024 г., с което се удостоверява, че претендираните разноски за адвокатски хонорар в размер от 36 000 лева са заплатени от „Къпфи“ ООД, [населено място] на Адвокатско дружество „Д., Г., К. и В.“. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направен в хода на производството пред ВКС, нито в отговора на молбата по чл.248,ал.1 ГПК, поради което разноските следва да бъдат присъдени така както са направени и установени. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение