Определение № 9760 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9888/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 вр. чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на А. А. Х., [населено място], [адрес], чрез адв. Чакова, срещу Определение № 33708/28.08.2026 г., постановено по адм. д. № 10786/2026 г. на Административен съд София-град, с което е оставено без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“з“ ) бб)) от ЗДвП № GPAM -3011607/16.08.2026г., издадена от младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция" – СДВР, с която е разпоредено временното отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. Поддържа се неправилност на определението и се претендира отмяната му по съображения, че то е постановено при непълна и формална преценка на доказателствата по преписката и несъразмерно абсолютизиране на презюмирания в ЗДвП обществен интерес. Предлага се анализ на сключения 2 дни преди прилагане на ограничителната мярка договор за изработка между А. Х. и „Бул Грийн Трейд“ ЕООД, който според частния жалбоподател обуславя трудна поправимост на вредите, настъпващи от предварителното изпълнение на акта. Иска се отмяна на определението и постановяване на ново, с което искането по чл. 166 АПК бъде уважено. Ответникът по частната жалба, младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ – СДВР, не ангажира становище по нея. Като прецени доводите на частния жалбоподател и писмените доказателства по делото, Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 230 АПК, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Когато законодателят е допуснал предварително изпълнение на един индивидуален административен акт, съдът може да спре предварителното изпълнение само когато по делото е доказано, че самото предварително изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде причинена само от нови факти и обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които пряко следват от акта или които са се осъществили преди неговото издаване, са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК изисква да се провери дали поради настъпили нови факти и обстоятелства предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно, дали няма да засегне непропорционално основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси. Според постоянната съдебна практика по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК преценката на съда е върху променените последици от законосъобразното (тъй като е по силата на закона) предварително изпълнение в резултат на новонастъпили факти. Сключеният на 14.08.2026 г. между частния жалбоподател и „Бул Грийн Трейд“ ЕООД договор, по силата на който А. А. Х. е поел задължение да извършва действия по организиране и осъществяване на минимум 30 доставки на лекарствени продукти до лечебни заведения за болнична помощ в гр. София и гр. Кърджали за срок от 1 месец не представлява новонастъпило обстоятелство по смисъла на цитираните норми от кодекса, защото предхожда издаването на заповедта. Не се твърдят и не се сочат доказателства за новонастъпили факти и обстоятелства след този момент. Позоваването на вреди, които А. А. Х. твърди, че ще претърпи, не са в резултат на новонастъпили факти, а на самото допуснато предварително изпълнение, но именно него законодателят е целял и допуснал въз основа на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. Вредите, които биха настъпили за А. А. Х., подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ при евентуална основателност на жалбата срещу ЗППАМ. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,