Определение № 219 от 16.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 783/2012 г.

Производството е по реда на чл. 248 ал.2 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.3 ГПК. С Молба от 20.06.2013 година гл.юр. И. Р. пълномощник на НСО при Президента на Република България е поискал да се постанови допълнително определение по делото за присъждане на направените разноски за защита в касационното производство, съобразно представените документи Поддържа се, че разноските са поискани своевременно – в открито съдебно заседание на 21.01.2013 год., представен е и списък, съгласно изискванията на чл. 80 ГПК. В дадения на касатора А. Н. срок, не е постъпил отговор. По подадената молба, Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: С Решене Nо 3/ 31.05.2013 година, постановено по гр.д. Nо 783/2012 година на ВКС-II отд. e оставено в сила въззивно Решение oт 18.07.2011 година по гр. възз.д.Nо 4588/2009 год. на Софийския градски съд по отхвърлените обективно съединени искове на А. Д. Н. за собственост на недвижим имот- УПИ IV-* от кв. 6 по плана на [населено място], м.”П. п.”, с площ от 789 кв.м.- незастроен по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД за сумата от 24 000 лв. срещу НСО при Президента на Република България. В хода на касационното производство- открито съдебно заседание на 21.01.2013 година, като представител на ответника по касация, от страна на гл.юк. И.Р., в пледоарията по същество е направено и искане за присъждане на разноски- възнаграждение за осъществено процесуално представителство на основание чл. 78 ал.3 и ал. 8 ГПК и чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба Nо 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1190. 78 лв. Разгледана по същество молбата е основателна. Правото да се присъдят направените по делото разноски в исковия процес за такси, адвокатски хонорар, възнаграждение за вещи лице и свидетели и др. се регламентира с разпоредбата на 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Възможността допълнително да се иска присъждане на разноски по делото, за съответната инстанция,при пропуск на съда, следва да бъде упражнено в срок. Съгласно чл. 248 ал.2 ГПК, в хипотезите на необжалваемите съдебни актове, а безспорно постановеното решение на ВКС по реда на чл. 290-293 ГПК е от тази категория, е едномесечен от постановяване на съдебния акт. При данните по делото следва, че искането за произнасяне по неприсъдените, но поискани в съдебно заседание разноски, е направено своевременно- в срока за допълване на това решение по чл. 248 ГПК. С оглед доказателствата по делото, осъществената чрез процесуално представителство защита на ответника- юридическо лице чрез гл. юр. Р. и на основание чл. 78 ал.3 и ал. 8 ГПК и чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба Nо 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, искането следва да бъде уважено в размер на сумата 1190. 78 лв./ хиляда сто и деветдесет лв. и 0.78 лв. / предвид на постановения от съда правен резултат. По изложените съображения и на основание чл. чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.3 и ал.8 ГПК, състав на ВКС, второ отделение- гражданската колегия