Определение № 883 от 08.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 628/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК и чл.286 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на [фирма] -гр.Р. срещу разпореждането от 07.04.2011 г. по в.ч.гр.д. № 87/2010 по описа на АС-Велико Търново, с което е върната касационна жалба на същия жалбоподател срещу решение №237/02.12.2010, постановено по в.т.д. №87/2010 №445 по описа на ВТАС. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт с искане за отмяна на това основание. Ответникът по частната не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е основателна. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се позовал на следното: подадената от страна на жалбоподателката касационна жалба е била нередовна: същата е бланкетна и не съдържа основанията по чл.281 от ГПК, липсвало е приподписване от адвокат, прилагане на адв.пълномощно, не е била внесена държавна такса и не се е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.284 ал.4, т.1 от ГПК. Същата е била уведомена за това на 22.03.2011 г. и е даден седмичен срок за отстраняване на нередовностите. С молба изпратена по пощата с п.к. от 29.03.2011 г. от страна на жалбоподателката е представен документ за внесена държавна такса и е поискано продължаване на срока за изпълнение на останалите указания на съда за отстраняване нередовностите на касационната жалба. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че изложеното в молбата като основание за продължаване на срока отсъствие на адвоката на жалбоподателката от града не е основание по чл. 63 от ГПК, още повече, че при подаването на жалбата не е имало изобщо данни за упълномощен адвокат по нея. С последваща молба от 06.04.2011 г. отново само частично са отстранени някои от указаните недостатъци: касационната жалба е приподписана от адвокат и е представено адвокатско пълномощно, без обаче да се развият основанията по чл.281 от ГПК за касационно обжалване и без приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.284 ал.4, т.1 от ГПК. С оглед изложеното и при положение, че в срока по чл. 285 ал.1 от ГПК, а и след изтичането му жалбоподателката не е отстранила посочените нередовности на касационната жалба правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 286 ал.1, т.2 от ГПК, въззивният съд е постановил обжалваното разпореждане, което се явява правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение