Определение № 4485 от 10.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2913/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. във връзка с чл.166, ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Областния управител на Област Разград. Жалбата е против определение №118 от 09.02.2024г., постановено по адм. дело №32/2024г. по описа на Административен съд – Разград. С оспореното определение по искане на „Туана комерс“ ЕООД е спряно допуснато по закон предварителното изпълнение на заповед №ДС-20-1 от 30.01.2024г. на Областния управител на Област Разград. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на съдебен акт, с който да се счете за неоснователно искането на „Туана комерс“ ЕООД за спиране на предварителното изпълнение на заповед №ДС-20-1 от 30.01.2024г. на Областния управител на Област Разград. Ответникът – „Туана комерс“ ЕООД, с представен отговор изразява становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Моли да бъде отхвърлена частната жалба и да бъде потвърдено обжалваното определение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл.229, ал.1, т.2 вр. чл.166, ал.3 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 от АПК. Неоснователно е възражението на ответника „Туана комерс“ ЕООД за недопустимост на частната жалба, тъй като била подадена от лице, което няма право да обжалва определението. Възражението е неоснователно, тъй като с молба от 15.02.2024г. частният жалбоподател е отстранил нередовността на частната си жалба, като изрично е посочил, че частната жалба се подава от Областния управител на Област Разград, който е страната по делото. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – Разград е спрял допуснато по закон предварителното изпълнение на заповед №ДС-20-1 от 30.01.2024г. на Областния управител на Област Разград. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд се е основал на представени доказателства и е приел, че твърденията на оспорващия „Туана комерс“ ЕООД за евентуалните значителни и трудно поправими вреди, които би претърпял търговеца от предварителното изпълнение на оспорената заповед, са подкрепени от убедителни писмени доказателства. Съдът е счел, че до приключването на съдебните производства търговецът необосновано би търпял неизбежно свързаните с освобождаването на наетите обекти неудобства, загуби и разходи. Освен това административният съд е приел за основателно оплакването на искателя, че предварителното изпълнение ще доведе до значителни вреди, засягащи пряко търговската му дейност вследствие преустановяването й за неопределен период от време и произтичащите от това материални и финансови загуби в значителен размер, неизбежни значителни разходи във връзка е преместване на извършваната дейност на друго място и с оглед предназначението на новите помещения за търговските цели. Не без значение били и неудобствата за търговеца, свързани с наетия персонал и установената клиентела. Затова съдът е приел, че от предварителното изпълнение биха настъпили значителни и трудно поправими вреди за дружеството - искател. На последно място първоинстанционният съд е счел, че предварителното изпълнение е в разрез с разпоредбата на чл.6 от АПК, регламентираща принципа на съразмерност при упражняване правомощията на администрацията. Обжалваното определение е правилно. Настоящият съдебен състав споделя възприетите от съда изводи, касаещи спирането на предварителното изпълнение на административния акт, тъй като същите съответстват на представените доказателства и на приложимия закон. Съгласно чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон /какъвто е случая – чл.80, ал.3 от Закона за държавната собственост/, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от АПК. Съгласно последната разпоредба съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Или условията за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на закон са ако са налице нови обстоятелства, че предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В случая тези условия са налице. С жалбата си до Административен съд София – Разград, по която е образувано друго адм. дело №32/2024г., „Туана комерс“ ЕООД е оспорил заповед №ДС-20-1 от 30.01.2024г. на Областния управител на Област Разград. С нея на основание на основание чл.80, ал.1, предл.2 и ал.2 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е наредено изземването на части от недвижим имот – публична държавна собственост, представляващи: три самостоятелни обекти, находящи се на първи етаж в сграда, построена в поземлен имот, подробно описани в АПДС №2549/05.12.2014г. с предоставени права на управление на Областен управител на Област Разград. Възраженията на оспорващия са, че не е била налице една от предпоставките по чл.80, ал.1 от ЗДС. А именно – оспорващият е твърдял, че владее имота на правно основание въз основа на непрекратен според него договор за наем на имотите. Правилно административният съд е приел с обжалваното определение, че жалбоподателят е представил доказателства, че предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна и трудно поправима вреда. При преценка на изложените доводи към искането по чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК, правилно административният съд е счел искането за основателно. Предварителното изпълнение на заповедта ще нанесе на оспорващия значителни и трудно поправими вреди ако бъдат счетени за основателни доводите му, че владее имота на правно основание, респ. ако бъде отменена оспорената заповед №ДС-20-1 от 30.01.2024г. на Областния управител на Област Разград. Тези вреди касаят преустановяване ползването на имотите за периода на оспорване на заповедта, преустановяване на търговската му дейност в тези имоти, разходи във връзка с преместване на извършваната дейност, загуба на клиентела и съкращаване на част от наетия персонал. Същевременно ползването на изземваните имоти до приключване на съдебното производство по обжалване на заповедта за изземване не застрашава живота и здравето на гражданите и не засяга особено важни държавни или обществени интереси, нито от по-късното й изпълнение ще последва значителна или труднопоправима вреда за трети лица. Предвид това, вредата на оспорващия може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона. Тези обстоятелства правилно са преценени от съда като обуславящи хипотезата на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК, при наличието на която следва да бъде спряно предварителното изпълнение на обжалвания акт до приключване на съдебния спор по неговата законосъобразност. Неоснователни са доводите в частната жалба, че „Туана комерс“ ЕООД има и друг търговски обект, където може да премести бързо развалящата се стока от магазина, който се намира в иззетите имоти. Освен че другият магазин не е разчетен за стока от два магазина, но и това няма да доведе до липса на изложените по-горе значителни и трудно поправими вреди - преустановяване ползването на имотите за периода на оспорване на заповедта, преустановяване на търговската дейност в тези имоти, разходи във връзка с преместване на извършваната дейност, загуба на клиентела и съкращаване на част от наетия персонал.. Неоснователни са също доводите на частния жалбоподател, че бил предвидил имотите да бъдат предоставени за ползване на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование - за 387 деца и ученици. Доказателства обаче, че точно тези имоти са предвидени за тези цел, не се представят. Още повече, че процесните имоти са за търговска дейност, което е видно от обявата за търга и от сключения за тях договор за наем. От друга страна областният управител не може да предвижда да предоставя имоти, които все още се ползват от друго лице. Затова настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци, което налага оставянето му в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1, вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,