Определение № 11851 от 24.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9575/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. И. Т., представляван от адв. М. Т. и от М. В. Т. против Определение № 17032/ 19.05. 2025 г. по административно дело № 10268/ 2023г. на АС- София град (АССГ). С оспореното определение АССГ е върнал, подадената от П. И. Т., представляван от адв. М. Т. и от М. В. Т. на 26.10.2023 г. искова молба с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е прекратил производството по адм. дело № 10268/ 2023 г. по описа на Административен съд– София град. Частният жалбоподател поддържа, че оспореното определение е неправилно. Посочва, че претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди са допустими и обосновани с оглед представените доказателства. Иска отмяна на оспореното определение и връщане на делото за разглеждане по същество. Върховният административен съд, счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от П. И. Т., представляван от адв. М. Т. и от М. В. Т. с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В исковата молба се съдържа подробна обстоятелствена част по години (от 2016 г. до 2021 г.), като се описват различни действия от страна на общинската администрация на Община Видин и на държавен съдебен изпълнител по повод събиране на публични задължения, по които задължено лице е П. Т., а взискател е Община Видин. С допълнение към исковата молба от 30.10.2023 г., се уточнява, че исковете се предявяват в условията на евентуалност в случай на неуважаването им в пълен размер след корекцията на увеличаване в съдебната фаза на процеса, преди приключване на делото, в останалата неуважена част срещу Министерството на правосъдието. Изложено е, че психическият тормоз на семейството е причинен от ДСИ, който към поканата за доброволно изпълнение не приложил АУЗ, както и че по жалби на ищците пред ОС – Видин и пред АС – Видин неправилно били образувани множество дела. С уточнение на исковата молба от 07.08.2024 г. е заявена евентуалност на исковете с оглед неуважената част до пълния размер срещу Министерство на правосъдието, Окръжен съд- Видин, Върховен административен съд, Софийски апелативен съд. С Разпореждане № 15269/ 23.08.2024 г. съдът е приел, че така направеното уточнение е неясно, поради което го е оставил без движение и е дал указания за прецизирането на предявените претенции. Приел е, че не е съобразена разпоредбата на чл.210 от ГПК и не са изложени мотиви относно претенцията към посочените органи. Уточнението и допълнението на исковата молба не били съобразени и с етапа на производството. С уточнение и допълнение към искова молба от 27.08.2024 г. се посочва и претенция за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от М. Т. в размер на 500 лв. и мораторна лихва върху тях. Като ответници този път, освен Община Видин и Министерството на правосъдието, предявен в условията на евентуалност за неуважената част до пълния предявен размер на претенцията, са посочени също Видинският окръжен съд, Административен съд – Видин, Върховният административен съд и Софийският апелативен съд. Тези ответници също са били посочени в условията на евентуалност. С Определение № 5454/ 17.02.2025 г. съдът е дал указания на ищците да конкретизират иска си, като: 1. посочат в какво се състои незаконосъобразността на всички изброени в исковата молба и допълненията и уточненията към нея действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, като е уточнил, че следва същите да са осъществени, съответно дължими, но неосъществени при или по повод административна дейност. 2. Да уточнят твърдят ли вреди, причинени от дейност на прокуратурата и съдилищата, както и причинени вреди от необразуване на производство от ВСС по подаден до него сигнал. 3. да посочат надлежните ответници и уточнят от кой конкретен техен отменен като незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие какви точно по вид и размер вреди са настъпили и какво е точно по размер претендираното от тях обезщетение. 4. посочат конкретните периоди, в които са причинени вредите. С уточнение към исковата молба и допълнението към нея от 07.04.2025г. ищците заявяват, че предявените искове срещу Министерството на правосъдието, Административен съд– Видин и Окръжен съд– Видин не са евентуални искове и че същите следва да се разгледат едновременно с иска срещу Община Видин. Също така исковете следвало да се считат предявени за пълния размер на претенциите. При тези данни съдът намерил за неизпълнени даваните на ищците неколкократно указания за уточняване на предявените от ищците искови претенции, въз основа на които да се очертае по ясен начин предметът на иска. В случая заявеното в исковата молба не изяснявало по никакъв начин от представените в изпълнение на дадените и от двата съдебни състава, на които делото е разпределено за разглеждане указания, целящи прецизиране на иска. И в допълнението и в уточненията към исковата молба се съдържат едни и същи обстоятелства без да се уточни какви точно актове, действия и бездействия представляват те и по какъв начин от тях в пряка причинно-следствена връзка са настъпили твърдените имуществени и неимуществени вреди. Не става ясно как е определен размерът на твърдените вреди, като сумите по обезщетенията за тях непрекъснато варират. Предявяването на нови претенции, насочени срещу други ответници, също по същността си представлява подаване на нов иск, а не изменение на вече предявения, още по- малко на уточняването му в изпълнение на дадени от съда указания. Поради неотстраняване на нередовността в исковата молба същата е оставена без разглеждане и е прекратено образуваното производство. Така постановеното определение е ПРАВИЛНО. Правото на иск е процесуална възможност за защита от категорията на публичните субективни права. Неговата реализация срещу определен, надлежен ответник зависи от изискванията за надлежното му упражняване, в това число от наличието на всички процесуални предпоставки, включително редовността на исковата молба. Производството е образувано по искова молба, за която от адм. съд е прието, че не отговаря на законовите изисквания, поради непълна и неясно изразена претенция. След това сезиране адм. съд е извършил предвидените в закона процесуално правни действия. Извършена е проверка на редовността на исковата молба и са дадени указания свързани с уточняване на претенцията. Изводът за това, че не е налице редовно подадена искова молба е бил обоснован и постановен в съответствие със закона (чл.127, ал.1, т.2 и т.4 ГПК, във вр. с & 1 ЗОДОВ). В случая при липса на яснота относно посочените обстоятелства, конкретизиращи предмета на делото, първоинстанционният съд правилно е оставил исковата молба без движение и дал указания за отстраняване на посочените нередовности. Дадените указания от адм. съд, са били съобразени с характера на производството. Безспорно е по делото обстоятелството, че указанията за изправяне на недостатъците на исковата молба са съобщени надлежно на лицата. Когато се посочват няколко ответника тяхната отговорност е солидарна. Търсената евентуална отговорност предполага разделност на производството. Същото следва и от визираните различни правоотношения с изброените ответници, които имат отделни процедури и самостоятелни правни последици. Налице са различни по характер процедури по издаване на адм. акт, неговото изпълнение и съдебни производства по неговото обжалване. Именно това е налагало конкретизация и яснота от кой ответник какви вреди се претендира, че са настъпили. Въпреки постъпилите отговори ищците не са изпълнили дадените указания. Не е било посочено от кой незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган /длъжностно лице/ се основава предявения иск, за кои вреди е предявен и кой е ответника по иска. Това неизпълнение на указанията в срок води до невъзможност да бъде проведено съдебно производство. При липса на уточнение на основанието няма как да се развие процедура по търсена на отговорност. Редовността на исковата молба е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, а отсъствието й изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. След като не е отстранена нередовността на исковата молба правилно са предприети санкциониращите процесуални действия, като обосновано производството по делото е прекратено. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд трето отделение