Определение № 266 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12129/2025 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ц. Г. Ш. и О. Ц. Ш., действащи чрез пълномощника адвокат Г. Шаркова, и от Г. Ц. Шаркова срещу протоколно определение № 36595/05.11.2025 г., постановено по адм. дело № 9710/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставено без уважение искането на наследниците на Ц. О. Ш. за конституиране като страни в производството по делото, оставена е без разглеждане жалбата, подадена от Ц. О. Ш. срещу мълчалив отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Красно село да издаде заповед, с която отпуска или отказва мотивирано съответната целева помощ по заявление с вх. № ЗХУ-ИО/Д-С-КС/3200/06.08.2025 г., и производството по делото е прекратено. По изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт частните жалбоподатели молят за неговата отмяна, за конституирането им като страни в производството и за връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата по същество. Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село, не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, констатира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ц. О. Ш. срещу мълчалив отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Красно село да издаде заповед, с която отпуска или отказва да отпусне целева помощ за покупка на лично моторно превозно средство (МПС) по заявление с вх. № ЗХУ-ИО/Д-С-КС/3200/06.08.2025 г., на основание изготвена на 26.08.2025 г. индивидуална оценка на потребностите за хора с увреждания. В хода на съдебното производство на 17.09.2025 г жалбоподателят е починал. За да откаже конституирането на наследниците на починалия жалбоподател, да остави без разглеждане подадената от него жалба и да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че административното производство, приключило с оспорения мълчалив отказ, касае лице с увреждане, което съобразно своите потребности е упражнило личното си право да поиска отпускане на целева помощ за закупуване на лично моторно превозно средство, като адресат на това изключително лично право и на отказа да бъде предоставено може да бъде единствено лицето, на което то е необходимо. Посочено е, че личният характер на правото на социална помощ произтича от същността на института на социалното подпомагане и изключва придобиването му от трети лица, включително и по пътя на наследяването, тъй като целеният правен резултат не може да бъде реализиран по отношение на други лица. Според съда в случая не се засягат пряко интересите на други лица, включително и наследниците на жалбоподателя, и след неговата смърт не съществува субект, който да има правен интерес от оспорването. Неприложима е разпоредбата на чл. 227 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. Наследниците на починалия жалбоподател нямат качеството на заинтересовани страни в процеса, нито обезпечено право на участие в него, поради личния характер на процесната целева помощ. Определението е валидно, допустимо и правилно. В процесния случай с обжалвания мълчалив отказ се засягат законни права и интереси, свързани с личното право на Ц. О. Ш. на целева помощ за покупка на лично МПС. Правото на получаване на целева помощ е лично право на лицето, което се е погасило с неговата смърт, не е наследимо право и не може да се прехвърля на наследниците на правоимащите лица, тъй като целта й е да се подпомогне лицето с увреждания, което да закупи необходимото му МПС. Със смъртта на лицето, заявило защита на това право, отпада и правния интерес от отмяна на мълчаливия отказ за отпускане на помощта, респ. от издаване на административен акт, с който се отпуска такава помощ. Недопустимо е административни материални права със строго личен характер, както е в настоящият случай, да се упражняват чрез наследяване. Правото след смъртта на носителя му не преминава в патримониума на наследниците му. Правото на жалба е процесуално право и служи за защита на материални права, поради което правният интерес е от съществено значение за допустимост на производството, за което съдът следи служебно. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не са налице условията по чл. 227 от ГПК производството да продължи с участието на наследниците на починалия. Правилно производството по делото е прекратено поради отпаднала правосубектност на оспорващия и липсата на основания за конституиране на наследниците му. С оглед на изложените съображения определението на първоинстанционния съд, с което е отказал конституирането на наследниците на жалбоподателя, оставил е без разглеждане подадената от него жалба и е прекратил производството по делото, като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,