Определение № 8042 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6914/2026 г.

Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от И. Г. Б., чрез адв. А. Димитров срещу определение № 24081/15.06.2026 г. постановено по административно дело № 7156/2026 г. от Административен съд София-град, с което е оставено без уважение искането му за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 199/28.05.2026 г. на ВРИД председател на Комисията за защита на потребителите. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде отменено допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на цитираната заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Комисия за зашита на потребителите в отговор на частната жалба изразява доводи за нейната неоснователност и претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Съдебното производство е образувано по жалба на И. Г. Б. против заповед № 199/28.05.2026 г. на ВРИД председател на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. В мотивите към определението си съдът приема, че искането е неоснователно и недоказано, тъй като жалбодателят не е твърдял, а и съответно не е представил доказателства за настъпване на значителни или трудно поправими вреди от допуснатото предварително изпълнение на заповедта. В частната жалба са изложени твърдения в тази насока. Настоящият състав намира, че определението е правилно. По същество искането на И. Г. Б. направено пред ВАС е искане за спиране изпълнението на обжалвания от него административен акт по реда на чл. 166, ал. 2 АПК. Цитираната разпоредба дава възможност при всяко положение на делото, до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия да бъде спряно предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 АПК, приложим и в случаите, когато това предварително изпълнение е допуснато и по силата на закон, при кумулативното наличие на две предпоставки: 1. ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и 2. наличие на нови обстоятелства. В случая доказателствената тежест е възложена на жалбоподателя, който следва да установи наличието на тези две предпоставки, като същите следва да бъдат установени в производството пред съда кумулативно. За да спре допуснатото предварително изпълнение на оспорения акт, разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК предвижда наличие на възможност от това за оспорващия да настъпи значителна или труднопоправима вреда, както и наличие на нови обстоятелства. Изложените в жалбата на Б. твърдения не водят до извод за наличие на предпоставките по цитирания законов текст. Наведените доводи в частната жалба евентуалните вреди подкрепени с доказателства за изтеглен ипотечен кредит не произтичат от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта, а следват от самия акт, с който се прекратява служебното му правоотношение. С искането, а и с частната жалба не са представени доказателства, а и липсват дори твърдения за наличие на нови обстоятелства, с което не е доказано наличие и на втората необходима предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на акта. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение