Определение по допустимост от 20.01.1998 г. на КС по к. д. № 1/1998 г.

Делото е образувано по искане на 48 народни представители от XXXVIII-то Народно събрание на Република България за установяване на противоконституционността на чл. 206, ал. 2 и чл. 214, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), обнародван в ДВ, бр. 122 от 1997 г. Същото искане е направил и главният прокурор на Република България, с писмо № 27 от 19.01.1998 г. В исканията се поддържа, че чл. 206, ал. 2 ЗМВР противоречи на чл. 4, ал. 1, чл. 8, чл. 31, ал. 1, чл. 117, ал. 2, чл. 127, т. 1 и чл. 128 от Конституцията, защото в предвиденото в него ограничение офицерите и сержантите да не могат да бъдат разследвани и задържани без разрешение на министъра на вътрешните работи, последният като представител на изпълнителната власт се поставял фактически и юридически над органите на съдебната власт. А чл. 214, ал. 2 ЗМВР, предвиждащ освобождаването от служба на офицерите и сержантите, които са регистрирани за кандидати за изборна длъжност, противоречи на чл. 65, ал. 2 от Конституцията, съгласно които кандидатите за народни представители само прекъсват изпълнението на държавната служба, която заемат. Исканията са допустими и следва да бъдат разгледани заедно. Те са направени от оправомощени съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията субекти. Иска се установяване на противоконституционност на законови разпоредби, което е в кръга на правомощията на съда, установени с чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. С оглед предмета и основанията на направените искания Конституционният съд намира, че като заинтересувани страни по делото следва да бъдат конституирани: Народното събрание, президентът, Министерският съвет, министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието и правната евроинтеграция и Националният полицейски синдикат. По тези съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд, Конституционният съд