Определение № 3269 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2139/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Л. Й. Д. от гр. София, подадена чрез адвокат К. Перпелиев против Определение № 4843/ 06.02. 2026г. по административно дело № 11701 / 2025 г. на Административен съд- София- град (АССГ), с което е върната исковата молба, срещу Министерството на образованието и науката с искане да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 782 297 евро за периода от 09.11.2000г. до 10.11.2025г., причинени от политическа репресия на ищеца в научните среди. От частния жалбоподател са развити доводи, че определението е неправилно. Счита, че Министерство на образованието и науката (МОН) е надлежен ответник по предявените искове, като провежда държавната политика в областта на висшето образование. Иска неговата отмяна и делото да се върне за продължаване на производството. Ответникът- Министерството на образованието и науката в писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител- юрисконсулт М. Христова, моли да се остави без уважение частната жалба като неоснователна. Твърди, че определението е издадено при съответствие с материалноправните норми и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството по делото е образувано по искова молба Л. Й. Д. срещу Министерството на образованието и науката с искане да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за периода от 09.11.2000г. до 10.11.2025г., причинени от политическа репресия на ищеца в научните среди. Твърди се, че са причинени вреди на здравето, изразяващи се в катаракта на дясно око, дентални проблеми, разходи за високоспециализирани изследвания– ЯМР, ставни увреждания. Според сезираният съд независимо от това, че предметът на иска е уточнен с молба от 22.01.2026г. не са изпълнени указанията, дадени с определението: ищецът да уточни ответника, относно твърдените бездействия. Посочил, че на 28.01.2026г. МОН, чрез юрисконсулт Христова, е представил отговор на исковата молба, в който изрично е посочил, че не е пасивно легитимиран по иска, тъй като не е бил работодател на ищеца. На същата дата ищецът е депозирал молба, в която продължава да сочи, че ответник по иска е МОН. Настоява се адвокат Перпелиев да бъде заменен с друг служебен защитник. В резултат решаващият съд счита, че не са отстранени нередовностите на исковата молба. Липсват и данни за отменени административни актове, издадени от МОН, от които да са причинени вреди. Предвид изложеното адм. съд намерил, че исковата молба не отговаря на изискванията и не съдържа необходимите реквизити. Поради това на основание чл. 205, ал.2 от АПК и чл. 129, ал. 3 и чл. 130 от ГПК, във връзка с чл.204, ал.5 от АПК, същата е била върната от съда. Така постановеното прекратително определение на адм. съд е НЕПРАВИЛНО, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Административният съд е изложил мотиви, които не обосновават недопустимост на исковата претенция. Твърдението изложено от съда, че МОН не е ответник не покрива изискването на чл.205 АПК за уточняване на ответната страна, нейната юридическа обособеност и от там връзката и с адм. правоотношение. Разпоредбата на чл.205, ал.2 АПК създава задължение за съда, пред който е предявен иска по чл.203, ал.1 от АПК, да укаже на ищеца необходимостта от посочване на надлежния ответник. В случая не е указано на ищеца към кого да се насочи иска, като правно организационна форма и което е съществено в случая- съобразно приложимата нормативна уредба за процесния период/ периоди. На второ място ищецът има задължение да представи всички писмени доказателства, заедно с исковата молба- чл. 127, ал.2 ГПК, но то не се преклудира с нейното предявяване и не е основание за връщане на исковата молба, поради нередовност на претенцията. Ищецът има процесуална възможност да представи такива доказателства и в хода на съдебното производство- чл.147, чл.148 от ГПК. На следващо място при наличие на искане на ищеца за замяна– на пълномощника, съдът дължи изрично произнасяне в тази насока- чл.26 ЗПП. В общ аспект въпросът за наличието или отсъствието на елементите от фактическия състав на относимата правна норма– чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е въпрос по съществото на правния спор, който съдът ще следва да реши, въз основа на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Дали спорното право съществува или не, е въпрос по основателността на иска. Правото на иск е обусловено не от основателността на предявения иск, а от процесуалните предпоставки за неговото възникване и упражняване. Практиката на съдилищата е последователна и непротиворечива в тази насока- положителните предпоставки за упражняване правото на иск са посочване на фактическите обстоятелства, върху които се основава претенцията и в какво се състои нарушението. Те са относими и към производството за обезщетения по чл. 203 и сл. от АПК, което макар и да се развива по реда на АПК е исково производство. В случай, че обстоятелствата, с които се обосновават исковете не са достатъчно конкретизирани, съобразно предвиденото в чл.127, ал.1, т.4 ГПК., следва да се дадат отново указания за отстраняване на констатираните пороци. Молбата от 06.02.2026 г. на процесуалния представител на ищеца не е била разгледана, тъй като на същата дата е постановен съдебния акт. С оглед назначаването на служебен защитник, дължими са повторни указания, включително и за представяне на четлива искова молба. В тази връзка първоинстанционният съд дължи отново указания до ищеца да уточни основанието за предявения иск. Поради това, че се визират няколко действия следва да се уточни дали са налице обективно съединени искове, които формират общата претенция. В посока от това от кое адм. действие/ бездействие и кой конкретен административен акт са произтекли определени вреди (характер, период, естество, размер и т.н.)- чл.204 от АПК, чл.1, ал.1 ЗОДОВ, чл.129 ГПК, във вр. с &1 от ЗОДОВ. Предвид изложеното, обжалваното определение, като неправилно подлежи на отмяна. Делото следва да се върне на същия състав на АССГ за продължаване на разглеждане на предявения иск. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,