Определение № 10048 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9086/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. В., в Затвора [населено място], срещу Определение № 807 от 19.04.2024г., постановено по адм. дело № 47/ 2023г. по описа на Административен съд – Ловеч с искане за отмяната му като неправилно. Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане искането на Г. В. за отмяна на влязло в сила Определение № 52 от 10.01.2024г., постановено по административно дело № 47/ 2023г. по описа на Административен съд – Ловеч. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не се сочат от искателя обстоятелства, които да осъществяват хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК. Посочил, че указанията, дадени с Определение № 52 от 10.01.2024г., постановено по адм. дело № 47/ 2023г. по описа на Административен съд – Ловеч не били изпълнени в срок. Определението, като необжалвано влязло в сила на 26.01. 2024г. Посочил също, че представените доказателства нямали характера на влязло в сила решение, а се отнасяли до категорията актове по хода на други дела. С тези мотиви съдът е обосновал извод, че искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт е процесуално недопустимо. Определението е правилно. В нормата на чл. 237, ал. 1 АПК са посочени съдебните актове, които подлежат на отмяна по реда на извънредния способ - влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Касае се за извънреден извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, въз основа на конкретни и лимитативно предвидени основания по чл. 239 АПК. От извънредния характер на отмяната и на основание чл. 237, ал. 1 АПК, следва, че не всички определения и разпореждания на съда подлежат на контрол в това производство, а само онези, с които се прегражда развитието на делото, т.е. които слагат край на съдебното производство. В конкретния случай предмет на искането за отмяна е влязло в сила определение, с което се отказва освобождаване от такси и разноски в образувано съдебно исково производство по чл. 203 и сл. АПК, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Този съдебен акт, макар и да подлежи на самостоятелно обжалване на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК във връзка с чл. 213а, ал. 7 ГПК, не се ползва със сила на пресъдено на нещо и не е от категорията на съдебните актове, които преграждат развитието на делото, поради което не попада в приложното поле на отмяната по чл. 237, ал. 1 АПК. Влязлото в сила определение, с което се оставя без уважение искането на страната за освобождаване от такси не отрича съществуването или надлежното упражняване на правото на защита и достъпа до съдебното производство. Това определение не формира сила на пресъдено нещо по основния спор, поради което спрямо него не е допустима отмяна. Искането за отмяна на влязло в сила определение, което не е от категорията на преграждащите по смисъла на чл. 237, ал. 1 АПК е недопустимо, поради което законосъобразно е оставено без разглеждане и е прекратено образуваното производство. Обжалваното определение е правилно постановено и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,