Определение № 315 от 27.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5548/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по повод постъпила молба от 18.12.2014 г. от К. П. Д. с искане за допълване на определение № 842 от 25.11.2014 г. по ч. гр. дело № 5548/2014 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, постановено по настоящото дело, в частта за разноските. Ответникът по молбата - В. И. Г. е подал отговор в срок, в който оспорва същата. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е основателна по следните съображения: С определение № 842 от 25.11.2014 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на определение № 5481 постановено в закрито заседание на 13.03.2014 г. по ч. гр. дело № 3422/2014 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III „Б” състав. Същевременно в отговора на частната жалба ответникът по същата е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, като е приложил доказателство за извършването им /договор за правна защита и съдействие от 22.07.2014 г., удостоверяващ изплатено възнаграждение в размер на 300 лв./. С цитираното определение по чл. 274, ал. 3 ГПК не са присъдени съдебните разноски. При тези обстоятелства и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, която намира приложение и в частните производства, ответникът по касация има право на разноски, които следва да бъдат присъдени по реда на чл. 248 от ГПК. Заплащането на съдебните разноски е установено с цитирания по-горе договор за правна защита и съдействие, в който е отразен начина на плащане – в брой, поради което и съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС договорът в съответната част има характера на разписка за платеното възнаграждение и следователно съдебните разноски в настоящото производство следва да бъдат присъдени. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответника по молбата по чл. 248 ГПК е неоснователно. Съображенията, поддържани от ответника, че аргументите на процесуалния представител на ответницата по частната касационна жалба не са се отразили на мотивите на съдебните актове на ВКС и на Софийски градски съд, не обосновават приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото / в този смисъл са разясненията в ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т.дело № 6/2013 г., т. 3 на ОСГКТК на ВКС /. В случая преценката на редица правни въпроси, подробно разгледани в определението по чл. 274, ал. 3 ГПК обуславят съответствие между размера на възнаграждението и фактическата и правна сложност на делото. Възражението за ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на определението в частта за разноските, съответно за недопустимост на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователно. Същото възражение не е съобразено с цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС, т. 9, съгласно разясненията в което молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. В случая молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е за допълване на съдебния акт, в която хипотеза списъкът по чл. 80 ГПК не е предпоставка за допустимост. Предвид гореизложеното молбата за допълване на определението в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение