Решение № 13212 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1792/2017 г.

Решение № 13212 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1792/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП против решение № 2461/29.12.2016 г. по адм. д. № 1911/2016 г. по описа на Административен съд П., с което е отменен РА № Р-16001615009450-091-001/27.04.2016 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 487/18.07.2016 г. на ДД "ОДОП" - П., за установени на Х. С. В. от гр. П., в частта за задължения по ЗДДС за 2010 г. в размер на 7 978,99 лв. и лихви - 4 448,61 лв. и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 96,33 лв. и лихви - 59,11 лв. Поддържа се от касатора, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Иска се отмяната му и вместо него, постановяване на друго по същество, с което да се потвърди РА като правилен и законосъобразен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 2000 лв. общо за двете съдебни инстанции. Ответникът - Х. С. В. от гр. П., в представен писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски. Застъпва алтернативно становище в случай, че настоящата инстанция приеме, че сумата 5410 лв. е изцяло негов доход, то същият да се отнесе към м. 03.2009 г., съобразно което прагът на оборота за регистрация по ЗДДС ще се окаже надхвърлен за м. 11, м. 12.2009 г. и м. 01, м. 02 и м. 03.2010 г. и дължимият ДДС ще е общо в размер на 529 лв. В случай, че жалбата бъде уважена, оспорва искането за присъждане на възнаграждение в размер на 2000 лв., като обосновава мотиви, че юрисконсулта е на заплата и не следва да му се присъжда допълнително възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Не се спори, че ревизираното лице адвокат Х. В. през процесните ревизирани периоди е получавал доходи от упражняване на адвокатска дейност, от извънтрудови правоотношения, както и доходи като земеделски производител. В качеството си на физическо лице, същият не е регистриран по ЗДДС. В. връзка с констатирано от органите по приходите несъответствие между получени и декларирани доходи, от ревизираното лице са изискани документи - кочан за разписки за платени адвокатски услуги, отчет - сметки/служебни бележки/ за излатени хонорари по граждански договори с "Авторемонтни заводи"АД за периода от 1.01.2009 г. до 31.12.2010 г. В дадени писмени обяснения по реда на чл. 124 ДОПК лицето е посочило, че по отношение на извънтрудовите правоотношения сумите са изплатени от "Авторемонтни заводи" АД по два договора: от 4.11.1997 г. за правно обслужване и Договор № 3 от 10.03.2009 г. с предмет водене на преговори и сключване на договор за цесия с цел уреждане на дълг. П. Д. № 3/10.03.2009 г. са изплащани хонорари на Вълчев удостоверени с 10 бр. РКО, на които са изписани името му и подпис. С. е относно заплатена сума с РКО № 808/30.12.2009 г. за получена сума 5410 лв, която не е декларирана изцяло от лицето, като твърди, че сумата е разпределена между него и адвокат Запрянова, на която е изплатил сумата 2705 лв. Представя като приложение към първоначално подадената жалба срещу РА до горестоящия административен орган Договор № 3/10.03.2009 г., сключен с "Авторемонтни заводи"АД, по който изпълнители са адвокат Х. В. и адвокат Ж. З. и разписка, подписана от адв. Запрянова с дата 30.12.2009 г., с която потвърждава получаване на сумата 2705 лв. от Х. В.. В подадената ГДД за 2009 г. по чл. 50 ЗДДФЛ Ж. З. не е декларирала сумата. В ГДД за 2009 г. по чл. 50 ЗДДФЛ Х. В. е декларирал сумата 10 321 лв. като се позовава на сл. бележка от 29.12.2009 г. с изх. № 3/08.01.2010 г. издадена от "Авторемонтни заводи" АД с посочен размер от 10 321 лв. Ревизиращите органи са констатирали несъответствие в изплатения размер посочен в сл. бележка, издадена от "Авторемонтни заводи" АД на Хр. Вълчев с отразена сума 10 321 лв. и подадената в ТД на НАП справка от "Авторемонтни заводи"АД за физическите лица, получили доходи, различни от трудови правоотношения изх. № 45/17.03.2010 г., в която е отразена получена от Хр. Вълчев сума 12 046 лв. за 2009 г. При изложените данни, съдържащи се в издадената сл. бележка на Хр. Вълчев, издадена от "Авторемонтни заводи"АД и справката по чл. 73 ЗДДФЛ, подадена от дружеството, както и получен отговор от "Авторемонтни заводи"АД, подписан от гл. счетоводител Момчилова и изп. д. инж. Д. Дешков, в който е изяснено, че е допусната грешка в издаденото удостоверение на лицето и е потвърдено от дружеството, че вярната изплатена сума на Хр. Вълчев е 12 046 лева, органите по прходите са приели наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - укрити приходи, които присъдинени към другите му доходи, са основа за облагане с пряк данък по ЗДДФЛ и поради това, че с тези суми се надхвърля прага на оборота за регистрация по ЗДДС - 50 000 лв. за съответните данъчни периоди, са определни и задължения по ЗДДС за период 15.01.-31.12.2010 г. Въпреки, че разписката подписана от Ж. Запрянова за получена сума 2705 лв. към 30.12.2009 г. е частен свидетелстващ документ, но неоспорен от данъчния орган, съдът е приел, че в случая се ползва с материална доказателствена сила, независимо, че съобразно съдържанието й, получените средства не са отразени като доходи в подадената от лицето Ж. Запрянова ГДД за 2009 г. Приел е, че действително в Договора не е уговорено при какво съотношение ще бъде разпределено възнаграждението между двамата изпълнителиа, жалбоподателят е действал като трето лице, според съда, при получаване на възнаграждението, предназначено и за другия договарящ - Ж. Запрянова с приложимост на разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗДДФЛ. Съдът е приел, че данните от справката подадена от "Авторемонтни заводи"АД по реда на чл. 73 ЗДДФЛ се дискридитират от една страна с приложената служебна бележка от платеца в подадената от него ГДД и от друга - с разписката, подписана от Ж. Запрянова, която като неоспорена от органа по приходите, се ползва с доказателствена сила. Реално получените доходи на жалбоподателя са тези, които е декларирал в ГДД, при съобразяване съдържанието на издадената му сл. бележка от "Авторемонтни заводи" АД и разписка. При така приетите доходи, оборота на Вълчев не надвишава 50 000 лв. в нито един от ревизираните периоди, съответно не е налице основание за задължителна регистрация по ЗДДС и допълнително начисляване на ДДС за период 15.01.2010 г. - 31.12.2010 г. и РА като незаконосъобразен е отменен. В случая следва да се разграничат получените/изплатени доходи/хонорари от "Авторемонтни заводи"АД за ревизирания период 2009 г., съответно задължение да ги декларира в подадената ГДД за 2009 г. При плащане на пари в брой, получателят на дохода следва да го декларира - чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ. Ревизираното лице е следвало да декларира изцяло получената сума - хонорари по Договор № 3/10.03.2009 г. изплатени от "Авторемонтни заводи"АД и да ги отрази в ГДД. Основателни са доводите в касационната жалба, че за нуждите на данъчното облагане няма значение дали лицето, получило доход от определен източник го е запазило за себе си или по своя воля го е раздало на друго лице. В разпоредбите на ЗДДФЛ водещ е принципът на придобиване на дохода. Изключение от този принцип - чл. 11, ал. 3 ЗДДФЛ, подлежи на доказване, нещо, което в случая не е осъществено от жалбоподателя в хода на оспорване на РА. В този смисъл, няма приложение на чл. 11, ал. 3 ЗДДФЛ по отношение твърдението, че част от сумата е заплатена на адв. Запрянова, като предадена й от адв. Вълчев, съобразно представената в хода на обжалване на РА разписка. Органът по приходите се е позовал на налични по делото документи за изплатени суми на адв. Вълчев от "Авторемонтни заводи"АД за 2009 г., както и справката по чл. 73 ЗДДФЛ за 2009 г., потвърдена от дружеството, която не включва адв. Запрянова като получател на суми от дружеството. Последната не е и декларирала в подадената ГДД за 2009 г. такива доходи. Приложима по отношение на ревизираното лице е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ. Решението като неправилно следва да се отмени и вместо него се постанови друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА в частта за установените задължения по ЗДДФЛ за 2009 г., а в частта по ЗДДС за 2010 г. следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, тъй като следва да се съобрази, че данъчното събитие за достигнатия оборот е към период м. 03.2009 г., съобразно представените Договори за възлагане и Договор за цесия. Възраженията в тази част от отговора на ответника по касация са основателни и тъй като предполагат нови фактически установявания, които е недопустимо да бъдат решени в една съдебна инстанция, делото в тази част следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който да изследва настъпилото данъчно събитие за достигнат оборот и съответно - датата за служебна регистрация по ЗДДС, както и да проследи съответните периоди, в които е надхвърлен оборота, съобразно които да бъде коригирано установеното задължение по ЗДДС по периоди, но само в рамките на ревизираните такива, които са от 15.01.2010 г. до 31.12.2010 г., съобразно заповедта за възлагане на ревизията, при която е издаден процесния РА. По разноските следва да се произнесе първоинстанционния съд, съобразно изхода на спора. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение