Определение № 3042 от 16.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4434/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С определение № 2140/13.07.2023 г., постановено по настоящото дело е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от В. Д. В., чрез Г. А. и адв. П. А., против въззивно решение № 2349/25.08.2022 г., постановено по в. гр. д. № 11019/2021 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2000 евро, представляваща капаро по предварителния договор от 11.07.2015 г., сключен между страните преди сключването на окончателния договор за покупко-продажба на гараж, обективиран в нотариален акт № 1/2016 г. на нотариус Г. и не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в останалата част, с която е отхвърлен иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5000 евро, представляваща капаро по предварителен договор от 11.07.2015 г., сключен между страните преди сключването на окончателен договор за покупко-продажба на апартамент, обективиран в нотариален акт № 29/2015 г. на нотариус Г., ведно със законната лихва от 10.12.2020 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и касаторът е осъден да възстанови разноските, които ответникът по касационната жалба е извършил пред настоящата инстанция в размер на 2500 лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение. Постъпила е молба вх. № 8639/18.07.2023 г. от В. Д. В. с искане за изменение на постановеното по делото определение № 2140/13.07.2023 г. в частта за разноските и редуциране на адвокатския хонорар до минималния предвиден в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 1200 лв. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор на молбата от Ц. Ч. С., подаден чрез адв. Ан. Т., в който се поддържа, че искането е преклудирано, евентуално е неоснователно. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Искането за изменение на постановеното определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес и разгледана по същество е основателна. Искането по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение е направено своевременно. С отговора на касационната жалба ответникът е направил искането си за присъждане на тези разноски и е представил доказателствата за извършването им. Препис от отговора и от приложенията му не се връчват на касатора, поради което той не би могъл да направи възражение за прекомерност на разноските преди постановяването в закрито заседание и обявяването на определението от 13.07.2023 г. по чл. 288 ГПК, с което същите са присъдени. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В конкретния случай, договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение от 2500 лв. на процесуалния представител на ответника по касационната жалба, е прекомерен съобразно защитавания материален интерес, съвпадащ с цената на исковете - 7000 евро /13 690,81 лв./, като съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определения в наредбата минимален размер възлиза на 1224,13 лв. Съобразявайки реализираната от процесуалния представител на ответника по касационната жалба защита в производството по чл. 288 ГПК, както и правната и фактическата сложност на спора присъденото адвокатско възнаграждение следва да се редуцира до посочения минимален размер. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,