Определение № 125 от 14.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2693/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба от ответника по молбата за отмяна Г.Д. за допълване на постановено по реда на чл.307, ал.1 от ГПК, определение в частта за разноските, тъй като съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на заплатения адвокатски хонорар, което е било направено своевременно с подадения от него отговор. Молителят Х.Ш. е депозирала отговор, в който се прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: Искането е направено в седмичен срок от връчване на определението на съда по чл.307, ал.1 от ГПК и е допустимо.По същество е основателно. Към отговора на молбата за отмяна е представен договор за правна защита и съдействие, въз основа на който страните по него са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 750лв., което е било платено в брой на адв.А.С. към момента на неговото сключване.Изрично искане за разноски е било направено в отговора, което означава, че са налице формалните предпоставки за неговото присъждане.Касационната инстанция не се е произнесла по това искане, поради което липсата на списък на разноските по чл.80 от ГПК не е пречка за провеждане на производство по чл.248 от ГПК, тъй като се касае за допълване, а не за изменение на определението на съда. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е съобразено с цената на иска и адвокатското възнаграждение, което би се дължало за всяка една инстанция в исковото производство, както и с обема на извършените от адвоката процесуални действия, обусловени от наведените в молбата основания за отмяна/открито заседание не е било провеждано/. Предвид горното, съдът