Определение № 385 от 12.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1542/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от молителя в производство по чл. 303 от ГПК - „АЙ ПИ ЕМ“ ЕООД /н./, ЕИК:[ЕИК], чрез управителя му И. П. М., срещу определение № 149 от 26. 05. 2022 г., постановено от Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение по т.д. № 528 по описа на съда за 2022 г., с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1 от ГПК на влязло в сила на 03. 01. 2017 г. решение № 773 от 15. 04. 2016 г. по т.д. № 341 по описа за 2016 г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено решение № 1630 от 12. 10. 2015 г., постановено от Софийски градски съд по т.д. № 5669 по описа на съда за 2012 г. в неговата част за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството - частен жалбоподател, поради неплатежоспособност, и за определяне на началната и дата. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, иска се отмяната му и връщането на делото на друг касационен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата за отмяна на влязло в сила решение. Ответникът по частната жалба „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД оспорва жалбата. Останалите участници в производството не са депозирали отговор на жалбата в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. Според мотивите към задължителната за съдилищата т. 10 от приложимото в материята Тълкувателно решение № 7 от 31. 07. 2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС в молбата си за отмяна на влязло в сила решение молителят трябва да изложи твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, така както в исковата молба ищецът трябва да изложи обстоятелствата, на които се основава искът му /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/. Изложените от страната обстоятелства очертават обхвата на производството за отмяна, което произтича от диспозитивното начало на гражданския процес, уредено в чл. 6 от ГПК. На свой ред основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна /т. 13 от Постановление № 2/77 на ПВС/, а молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Законоуредените в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от ГПК основания за отмяна на влязло в сила решение са изчерпателно изброени и доколкото нормата урежда изключение, същата не подлежи на разширително тълкуване, а следва да се тълкува стриктно. В конкретният процесен случай изложеното от частния жалбоподател в молбата му за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК, в голямата си част пресъздадено и в частната жалба, с която настоящият касационен състав е сезиран не съдържа конкретни твърдения, годни да бъдат подведени под която и да било от отделните, уредени в същият законов текст хипотези, обуславящи отмяна на влязлото в сила решение. Фактическите твърдения за участие в делото, по което е постановено влязлото в сила решение, отмяната на което се иска, на незаконно според частния жалбоподател назначен синдик, видно от обявяването в ТР на определението за освобождаването му, няма характер на ново обстоятелство от съществено значение за делото, което да не е могло да бъде известно при решаването му. Същото обстоятелство въобще не е от естество да има значение за изхода на делото, завършило с постановеното решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ, камо ли пък да има съществено такова значение, съобразно т. 1 от ал. 1 на чл. 303 от ГПК. Така заявявано и поддържано в молбата за отмяна на влязло в сила решение, това обстоятелство не може да бъде квалифицирано и като твърдение за това да е опорочило надлежното представляване на молителя в производството, приключило с влязлото в сила решение по см. на т. 5 и т. 6 от същия законов текст, доколкото в производството, като приключилото с влязлото в сила решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ длъжникът - ответник по молбата се представлява от органите си. Твърденията в частната жалба в тази тяхна част, са неотносими и към което и да било от останалите основания по чл. 303, ал. 1 от ГПК. Същото се отнася и до визираните в частната жалба вписвания в книгата по чл. 634в, ал. 1 от ТЗ на нов кредитор на дружеството в несъстоятелност, на разпореждане на съда по несъстоятелността, с което е отказано разрешение на синдика за сключване на договори, и на определение на съда по несъстоятелността от 30. 03. 2017 г. за назначаването на синдик на впоследствие освободената М. Ш. - нито едно от сочените обстоятелства и обективиращите ги актове, не съставлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, според точният смисъл на законовия текст, разяснен по задължителен за съдилищата начин с посоченото по-горе тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното и молбата на частния жалбоподател за отмяна на влязло в сила решение, като несъдържаща конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК се явява недопустима и правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение, което по изложените съображения следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение