Определение № 238 от 20.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 5129/2023 г.

По делото са постъпили две молби от „Денис Ер“ ЕООД, гр. София. С първата са направени искания по чл. 247, чл.248, чл.250 и чл. 250 ГПК, а с втората е направено искане за отвод на настоящия състав на ВКС на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Наличието на предпоставката за отвод по чл. 22, ал.1, т.6 ГПК се основава на доводи, че отвод на съдебния състав при постановяване на допълнително решение се иска, ако има основателни съмнения в безпристрастността на съдията, свързани с вече изразено от него становище по същия спор, което би могло да повлияе на обективната му преценка, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Искането за отвод се основава на факта, че съдебния състав е ангажирал позицията си по съществени аспекти на спора, което може да породи основателно съмнение в неговата обективност. Изложени са съображения, че съдебните спорове да се разглеждат от безпристрастен съд. Безпристрастността следва да се изразява както в липса на някакво особено отношение към страните в процеса от страна на съдиите - независимо дали става въпрос за роднински връзки или просто за неуважителен подход, така и в това съдията, въпреки напълно неутралното си отношение към страните, да е формирал вече становище по съществото на дело, което да не може да се измени в хода на процеса.Съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 1 ГПК и чл. 12 ГПК вътрешното убеждение на съдията има значение за преценката на доказателствата по делото, както и за „доводите на страните“. За разлика от първото понятие - доказателства по делото, което има ясен законов обхват и изискванията към преценката са отдавна изяснени в процесуалната теория преценката на доводите на страните не е дейност, чийто обект може ясно да бъде изведен само от разпоредбата на чл. 12 ГПК. Това е така, доколкото при наличието на правилата на чл. 129, ал. 2 ГПК и чл. 145, ал. 1 ГПК, които задължават съда да изиска от страните ясно обяснение на точния смисъл на волята им, не би могло да се приеме, че съдът ще преценява по своето вътрешно убеждение съдържанието на волята на страните, т.е. съдът не би следвало да прилага някакви правила за тълкуване на доводите на страните,което касационният състав е нарушил при постановяването както на определение №88/11.01.25г., така и на решение №724/02.12.25г. постановени по к.гр.д.№5129/23г. Настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отвод е неоснователна. В чл. 22, ал.1, т.6 ГПК като основание за отвод е предвидено съществуването на други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастността на съда. Постановяването на решението, чието допълване, тълкуване и поправка на очевидна фактическа грешка се иска, не обуславя заинтересованост на постановилите го съдии от изхода на производството по чл. 247, чл.248, чл.250 и чл. 251 ГПК, предвид на което и искането за отвод на настоящия състав на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК следва да се остави без уважение. Несъгласието на страната с приетото от съда в постановеното по делото решение, не е основание за отвод на състава по смисъла на чл. 22, ал.1, т.6 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение