Решение № 1161 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7242/2025 г.

Производството е по реда на чл 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК / и е образувано по касационната жалба на В. К. Ц. от гр. София против решение № 16543 от 14.05.2025г., постановено по адм.д.№4693 по описа за 2024г. на Административен съд – София град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска отмяната му решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск за присъждане на обезщетение за понесени имуществени вреди от 8600 лв., заплатени от ищеца по договор за правна защита и съдействие, вследствие от съставяне на незаконосъобразен ревизионен доклад в ревизионното производство, ведно със законната лихва върху сумата, както и направените по делото разноски. Ответникът – Национална агенция за приходите оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановения съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил исковата претенция на В. К. Ц. от гр. София против Националната агенция за приходите за заплащане на обезщетение за понесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с оспорване на ревизионен доклад в размер на 8 600 за изготвяне на възражение против Ревизионен доклад № Р-22220523001707-092-001 от 20.09.2023 г. заведено с вх. № 59-00-703 от 10.11.2023 г. в ТД на НАП – София, по повод извършена ревизия от органи по приходите при ТД на НАП – София, приключила с Ревизионен акт № Р–22220523001707-4091-001 от 23.11.2023 г. Исковата сума се претендира ведно със законната лихва считано от влизане в сила на Ревизионния акт – 09.12.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението, при условията на евентуалност - от предявяване на исковата молба – 18.05.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението. По делото е било установено, че със заповед за възлагане на ревизия № Р-22220523001707-020-001 от 27.03.2023 г., издадена на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК от началник на сектор при ТД на НАП – София е възложена ревизия на ищеца за установяване на задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за периода 21.12.2022 г. – 28.02.2023 г. Заповедта е връчена електронно на 06.04.2023 г. Със Заповеди за изменение на Заповедта за възлагане на ревизията № Р-22220523001707-020-002 от 05.07.2023 г. и № Р-22220523001707-020-003 от 04.08.2023 г. срокът за извършване на ревизията е продължен до 05.09.2023 г. Резултатите от ревизионното производство са отразени в Ревизионен доклад № Р-22220523001707-092-001 от 20.09.2023 г., създаден като електронен документ, подписан с електронните подписи на членовете на ревизиращия екип. Предложено е да бъдат установени задължения по ЗДДС за два от трите ревизирани периода, а именно – м. декември 2022 г. и м. януари 2023 г. с общ размер 50 200 лева и лихви в размер на 4 108,18 лева. В Ревизионния доклад е посочено, че ищецът е достигнал облагаем оборот от 50000 лева за период от един месец и съгласно чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 29.12.2022 г. Заявлението за регистрация е подадено на 16.01.2023 г. Това е послужило като основание на ревизиращия екип да определи задължения за ДДС, по реда на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, за периода 21.12.2022 г. – 31.01.2023 г. Ревизионният доклад съдържа предложение за начисляване на данък върху добавената стойност и по предоставените услуги по Договор за правно обслужване от 01.03.2017 г. за данъчен период 01.01.2023 г. – 31.01.2023 г. Ревизионният доклад и приложенията към него са връчени на ищеца електронно на 27.09.2023 г. На 10.11.2023 г. с вх. № 59-00-703 в ТД на НАП – София е заведено Възражение, с правно основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК, от името на ищеца, подадено от пълномощник с приложено пълномощно с договор за правна защита и съдействие от 7.11.2023г. и копие на Предупреждение № 695391-F694917 от 15.03.2023 г. издадено, на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, от директора на Дирекция «Обслужване» при ТД на НАП – София по повод констатирано с Акт за установяване на административно нарушение сер. № AN F694917 от 02.02.2023 г. нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС – неспазване на законоустановения срок за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС от ищеца. Представено е и платежно нареждане от същата дата – 07.11.2023 г., удостоверяващо плащане на договореното възнаграждение. На 23.11.2023 г. е издаден Ревизионен акт № Р-22220523001707-091-001, връчен електронно на ищеца на 24.11.2023 г. В мотивите на същия е прието, че не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, доколкото при допълнителен анализ на представените доказателства, съобразен и със съдебната практика на СЕС и ВАС е прието, че установената една облагаема доставка, с която е надвишен оборотът за задължителна регистрация по ЗДДС и незначителното закъснение от 18 дни, дават основание да се приеме, че не са налице данни за данъчна злоупотреба. Декларираните от ищеца резултати по ЗДДС за ревизираните периоди не са променени. Въз основа на така установените факти съдът е направил правен извод за неоснователност на исковата претенция, като е посочил в мотиви си, че искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетение на причинени на ищеца имуществени вреди - разходи за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие за изготвяне на Възражение против Ревизионен доклад № Р-22220523001707-092-001 от 20.09.2023г. заведено с вх. № 59-00-703 от 10.11.2023 г. в ТД на НАП – София. по повод извършена ревизия, приключила с Ревизионен акт № Р–22220523001707-4091-001 от 23.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София. Съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като ревизионният доклад не представлява административен акт. Прието е с ъщо така, че издаването на ревизионен акт, с който не са уважени предложенията за облагане, направени в сезиращия ревизионен доклад, каквато е фактологията в настоящия казус не е основание, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за вреди, доколкото действията на органите по приходите по издаване на ревизионния доклад са законоустановени и изпълнени в съответствие с разпоредбите на ДОПК и ЗДДС, при спазване на принципите на чл. 2 – чл. 6 от ДОПК, въз основа на събраните в ревизионното производство доказателства, които не се оспорват от ищеца. В решаващите си мотиви съдът се е позовал на ТР № 5 от 22.06.2015 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС, според което ревизионният доклад е процесуален акт, по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, „типичен констативен акт с две основни функции в ревизионното производство – сезираща и доказателствена“, поради което формално не отговаря на изискванията на чл. 204, ал. 1 от АПК. Ревизионният доклад не представлява годен за самостоятелно оспорване индивидуален административен акт, доколкото е част от процесуалните действия по чл. 110, ал. 2 от ДОПК, които следва да бъдат извършени от органите по приходите при установяване на данъчни задължения. Анализирайки съдържанието на възражението съдът се е обосновал и с липсата на несъгласие с факта, че заявлението за регистрация по ЗДДС е подадено след изтичане на нормативно определения срок, а това е и основанието, посочено в предложението за облагане по ЗДДС в РД. Съдът приема, че не е налице първият от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен административен акт или незаконосъобразно действие, от което да са настъпили подлежащи на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ имуществени вреди за ищеца. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правната квалификация на иска е чл. 19, ал. 1 ЗНАП, както правилно се сочи в мотивите на съдебния акт, съгласно който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на агенцията или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Съгласно чл. 117, ал.2 ДОПК Ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него. Органът по приходите е длъжен да обсъди направените срещу ревизионния доклад възражения и представените доказателства. От съдържанието на посочената разпоредба е видно, че изготвянето на ревизионен доклад в рамките на разпоредено ревизионно производство е задължителен процесуален етап, без който не може да приключи ревизионното производство. В случаите, когато срещу ревизионния доклад е подадено възражение т.е. когато ревизираният субект се е възползвал от правото си на защита и го е реализирал органът по приходите е длъжен да обсъди аргументите, наведени във възражението срещу констатациите на ревизиращия екип. При ползване на платена адвокатска помощ и процесуално представителство за изготвяне на възражение, данъчно задълженото лице извършва разходи, възстановяването на които не е предвидено в ДОПК. В случая от значение е дали органът по приходите, издаващ ревизионния акт може служебно, без възражение в тази насока, да издаде ревизионния акт, с който отхвърли предложението на ревизиращия екип за облагане на ДЗЛ поради липса на данни за данъчна злоупотреба. Доколкото в конкретния случай органът по приходите се е позовал на трайно установена съдебна практика на СЕС и ВАС, от значение е дали и равизиращият екип също е следвало да се съобрази с нея и да не предлага на органа по приходите ищецът да бъде данъчно обложен за процесния период, през който е преминат прага от 50000 лв изискващ регистрация по ДДС. Няма спор по делото и това се подчертава в обжалваното решение, че ревизионният доклад не подлежи на самостоятелно оспорване.В този смисъл, основният спорен въпрос от значение както за допустимостта, така и за основателността на исковата претенция, е представлява ли Ревизионният доклад незаконосъобразен акт, по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК, предвид неуважено предложение за установяване на данъчни задължения по ЗДДС на ищеца с издадения, по реда на чл. 119 от ДОПК, ревизионен акт.Според задължителното тълкуване в ТР № 5 от 22.06.2015 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС, ревизионният доклад е процесуален акт, по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, „типичен констативен акт с две основни функции в ревизионното производство – сезираща и доказателствена“, поради което формално не отговаря на изискванията на чл. 204, ал. 1 от АПК. Ревизионният доклад не представлява годен за самостоятелно оспорване индивидуален административен акт, доколкото е част от процесуалните действия по чл. 110, ал. 2 от ДОПК, които следва да бъдат извършени от органите по приходите при установяване на данъчни задължения. В същото време той представлява неотменима съставляваща част от ревизионното производство и въз основа същия се издава ревизионният акт. Както се установява по делото предложението което ревизиращият екип дава на ревизиращия орган за облагане на ищеца с ДДС не се възприема от ревизиращия орган и по възражението срещу ревизионния доклад облагане не е предприето. Ревизиращият орган се позовава на трайно установената съдебна практика на СЕС и националните съдилища. Видно от съдържанието на възражението на ищеца, ревизиращият екип е възприел като обосновани аргументите във възражението, поради което следва да се приеме, че ревизионният акт е издаден като следствие и по причина на възраженията, направени от ищеца. Ето защо следва да се приеме, че макар по естеството си ревизионният доклад да не притежава белезите на индивидуален административен акт и да не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност и отмяна, то той представлява самостоятелен акт и задължителна част от ревизионното производство, без което това производство не може да приключи с ревизионен акт. Той е задължителна и неотменима част от ревизионното производство и неговото обективиране в правната действителност се осъществява чрез самостоятелно волеизявление на орган - ревизиращ екип/ който макар да не е административен орган по см. на §1 ДР АПК/ е орган натоварен със специални правомощия по ДОПК за извършване на ревизия. С оглед на изложеното, на ищеца се дължат като обезщетение средствата, които е изразходвал за защита срещу рлевизионния доклад, доколкото в рамикете на реализираното / абсолютно по естеството си / право на защита, същият не е бил обложен с ревизионния акт по реда на ЗДДС. С оглед на горното, решението на административни съд следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което му бъдат присъдено като обезщетение сумата, изразходвана за адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното, Върховният административен съд