Определение от 19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1357/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Н.Азис против Решение № 737/01.12.2023г., постановено от Административния съд - Пазарджик по адм. д.№ 262/2023 година. С обжалваното решение е отхвърлен иск от Н. Азис против Върховния административен съд, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз при постановяване на Решение № 221 от 08.01.2020г. по адм. д.№ 2410/2019г. по описа на ВАС, Трето отделение, с което е оставено в сила Решение № 791/19.12.2018г. на Административен съд- Пазарджик. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав счита, че производството по делото следва да бъде спряно. Пред Съда на Европейския съюз(СЕС) е образувано дело № С-369/23г. по преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд по следния въпрос: "Допускат ли чл.19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална правна уредба като чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203, ал. 3 и чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, съгласно която иск за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на Съюза, извършено от ВАС, по който ответник е ВАС, следва да се разглежда от същия съд като последна инстанция?" Решението на СЕС по така формулирани въпрос ще има значение за произнасянето по настоящото дело и по-конкретно относно преценката за компетентността на ВАС за произнасяне по касационната жалба. Тази преюдициалност на производството по дело С-369/23г. пред СЕС обуславя спиране на настоящото дело, до приключване на делото пред СЕС. По тези съображения и на осн. чл. 229, т.4 ГПК вр. с чл.144 АПК, настоящият състав на Върховният административен съд