Определение № 945 от 26.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 664/2026 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М. против определение на Софийски градски съд /СГС/ № 17210 от 16.09.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 12390/ 2022 г., с което е потвърдено разпореждане № 83954 от 12.09.2022 г., постановено по гр.д.№ 57019/ 2021 г. на Софийски районен съд /СРС/ и по този начин е върната частна жалба вх.№ 34578/ 06.06.2022 г. на Е. Д. М. срещу определение на СРС № 12351/ 17.05.2022 г. по гр.д.№ 57019/ 2021 г. за прекратяване на производството по делото. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е „ … незаконно, превратно, отказ от правосъдие, чрез злоупотреба с право за което искам ВКС да го отмени…“. Като основание за допускането му до касационен контрол назначеният му по реда на ЗПП процесуален представител формулира следните въпроси: 1. „Допустимо ли е национален съд да прекрати производство по гражданско дело на основание чл. 126, ал. 1 ГПК поради твърдян пълен обективен и субективен идентитет, когато между делата липсва реална идентичност по предмет, фактически състав и период на настъпилите вреди, когато делата се отнасят за различни периоди от време и различни фактически обстоятелства-вреди настъпили в различни периоди и различен обем на вредите в различните периоди, макар и заведени от едно и също лице и представлява ли това ограничаване на достъпа до съд в нарушение на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС и принципите на ефективност и равностойност в правото на ЕС?“; 2. „Представлява ли голословното изброяване на множество „други дела", заведени от ищеца, без конкретизация на техните номера, страни и предмет, достатъчно основание за извода на съда, че е налице пълен обективен и субективен идентитет по смисъла на чл. 126, ал. 1 ГПК, и допустимо ли е въз основа на такова общо твърдение да се прекрати производството, без съдът да извърши конкретна съпоставка на предмета и страните по делата - с оглед гарантираното в чл. 47 ХОПЕС и чл. 6 § 1 ЕКПЧ право на достъп до съд и на мотивиран съдебен акт?“; и 3. „Представлява ли злоупотреба с право завеждането на множество дела ,когато те са с различни страни и предмет и целят обезщетение за вреди възникнали в различен период от време и представляват вреди в различен обем?“. Касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, без да допълнителна обосновка. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Пред първоинстанционния СРС делото /гр.д.№ 57019/ 2021 г./ е образувано въз основа на искова молба, подадена от Е. М. срещу СГС, Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд, предявени са осъдителни искове за сумата 20 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди поради нерешаване на дело в разумен срок. С разпореждане от 02.02.2022 г. СРС указал на ищеца Е. М. да посочи дали е подал заявление за обезщетение по чл.60а ЗСВ. На 26.04.2022 г. ищецът подал молба в която заявил, че не е подавал такова, поради това с определение № 12351/ 17.05.2022 г. СРС върнал исковата молба. Срещу това определение Е. М. подал жалба в срок, но тя била нередовна поради липса на доказателства за внесена държавна такса. С разпореждане № 53023/ 14.06.2022 г., връчено лично на Е. М. на 15.08.2022 г., СРС дал указания за отстраняване на тази нередовност. До 22.08.2022 г. указанията не били изпълнени, нито до съда били отправени някакви искания. Затова с разпореждане № 83954/ 12.09.2022 г. СРС върнал частната жалба. Обжалваното в настоящето производство определение на СГС е постановено по частна жалба на Е. М. срещу разпореждането от 12.09.2022 г. С него актът на СРС е потвърден по следните съображения: Частната жалба от 06.06.2022 г. била подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, но нередовна, доколкото към нея не било приложено доказателство за платена държавна такса. Искане за освобождаване от задължението за плащане на държавни такси ищецът М. не направил нито с исковата молба, нито с уточняващата молба, нито в частната жалба срещу преграждащото определение на СРС. Правилно тази жалба била оставена без движение и доколкото в определения срок ищецът не отправил до съда каквито и да било искания и не изпълнил указанията, правилно жалбата е била върната поради неотстраняване на нередовности в законния срок. Така мотивираният въззивен съдебен акт не следва да бъде допуснат до касационен контрол по поставените въпроси, тъй като нито един от тях не касае правните разрешения на въззивния съд. Видно от мотивите на обжалвания акт, въззивният съд е потвърдил разпореждане за връщане на частна жалба поради неизпълнение от страна на ищеца на указанията за отстраняване на нередовностите й. Той не е разрешавал никакви въпроси, свързани с приложението на чл.126 ГПК или със злоупотребата с процесуални права, в каквато насока са поставените в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК питания. Те нямат никакво отношение към дадените в акта на СГС разрешения, които касаят не прекратяване на производството по делото, а връщането на частната жалба срещу определението за прекратяване поради неотстраняване в срок на нейните нередовности. Затова въпросите са необуславящи и по тях обжалваният акт не може да бъде допуснат до касационен контрол. По изложените съображения съдът