Определение № 10247 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9857/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на община Варна, чрез пълномощника му гл. юрк. З. Патаре, против определение № 10384 от 05.08.2026 г., постановено по адм. дело № 2389/2026 г. по описа на Административен съд – Варна. Излагат се доводи за недопустимост на определението или евентуално – за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Твърденията са, че в издадената заповед по чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) не се съдържа разпореждане за предварителното й изпълнение, поради което оспорването му с жалбата на „Форест клуб Варна“ ООД е лишено от предмет. Прави се искане за обезсилване на определението като постановено по недопустимо искане, евентуално – за отмяната му като неправилно. Ответникът – „Форест клуб Варна“ ООД, чрез адв. П. Тихчева като процесуален представител, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното определение е постановено в производство, образувано по жалба на „Форест клуб Варна“ ООД срещу заповед № 2317/19.06.2026 г. на кмета на община Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено на дружеството да премахне незаконен строеж: „Многофамилна жилищна сграда с идентификационен номер 10135.2464.88.1, на два етажа, състояща се от четири самостоятелни обекта (апартамента)“, находяща се в местност „[местност]“, гр. Варна. С жалбата е предявено особено искане по чл. 60, ал. 5 и ал. 6 АПК за отмяна на допуснатото с т. 2 и т. 5 от заповедта предварително изпълнение или съдът да спре изпълнението й до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт съгласно чл. 90, ал. 1 АПК или да спре предварителното изпълнение на основание чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК. С обжалваното определение, Административен съд – Варна е отменил разпореденото предварително изпълнение на заповедта, обективирано в т.2 и т. 5 от същата. За да постанови този резултат, съдът приема, че в случая органът е допуснал предварително изпълнение на административния акт по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК и особеното искане в жалбата е такова по чл. 60, ал. 5 АПК. Налице са изводи, че въпреки липсата на изричен диспозитив в този смисъл, в т. 2 от заповедта е определен срок за доброволно изпълнение от 60 дни, считано от съобщаването на акта; в т. 3 е разпоредено при неспазване на този срок, да се извърши принудително премахване на строежа от община Варна за сметка на „Форест клуб Варна“ ООД, т.е. без значение дали заповедта е влязла в сила, а в т.5 е предвидено, че на следващия ден след изтичане на срока по т.2, се забранява достъпа до строежа, т.е. без да бъде съобразено дали към този момент спорът по подадената жалба срещу заповедта е решен окончателно от съда. При горните констатации, съдът достига до заключение за допустимост на искането като подадено от лице с правен интерес - адресата на оспорената заповед и в срока по чл. 60, ал. 6 АПК, доколкото в заповедта няма указания относно възможността за обжалване на разпореждането за допускане на предварително изпълнение. Обоснован е извод и за основателност на искането. Прието е, че разпореждането е незаконосъобразно поради отсъствие на мотиви по смисъла на чл. 60, ал. 2 АПК, което води до невъзможност да се извърши съдебна проверка за наличието на материалноправните предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са наведените в частната жалба доводи за недопустимост на съдебния акт като постановен по лишена от предмет, жалба. Противно на поддържаната от жалбоподателя теза, анализът на съдържанието на заповедта обосновава изводи за допуснато от административния орган предварително изпълнение на същата, макар и да не е обективирано в изрично разпореждане. Както правилно сочи първостепенният съд, видно от т. 2, т. 3 и т.5 на разпоредителната част на акта, срокът за доброволно изпълнение, а след изтичането му – за принудително изпълнение и за забрана на достъпа до строежа, започва да тече от съобщаването на заповедта, а изводът от горното е, че в цитираните текстове се съдържа волеизявлението на органа за допускане на предварително изпълнение на заповедта преди да е влязла в сила, поради което за адресата й е налице правен интерес да иска спирането му по реда на чл. 60, ал. 5 АПК. Настоящият състав не споделя довода на частния жалбоподател, че срокът за доброволно изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж по т. 2 като задължителен реквизит по смисъла на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, е определен в съответствие с императивното правило на чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ. Действително, визираната разпоредба въвежда изисквания за определяне на срок за доброволно изпълнение, но не предвижда обвързване на този срок с връчването на административния акт. В случая, като е определил срок за доброволно изпълнение, който да тече от датата на съобщаването на заповедта, а не от датата на влизането й в сила, административният орган на практика е допуснал предварително изпълнение на същата. В тази връзка искането до съда по чл.60, ал.5 АПК за спирането му е допустимо и правилно е разгледано по същество. Обжалваното определение е правилно. В съответствие със закона, съдът е отменил предварителното изпълнение на заповедта поради липсата на мотиви по смисъла на чл. 60, ал. 2 АПК. Оспорената заповед за премахване на незаконен строеж не попада сред актовете, предвидени в чл. 217, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗУТ, по отношение на които е допуснато предварително изпълнение по силата на закона, с оглед на което и съгласно изискванията на чл. 60, ал. 1 от АПК, трябва да съдържа мотиви за необходимостта от предварително изпълнение, които да обосновават причините за това. Тези причини могат да бъдат отнесени примерно към някоя от посочените в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК, но при всички случаи следва да има изложени мотиви, от които да става ясно защо в конкретния случай органа е издал разпореждането. Необходимо е да се посочат конкретни факти, обуславящи наличието на една или повече от предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане предварителното изпълнение на акта, което в случая не е направено. Видно е, че процесната заповед не съдържа конкретни фактически основания, които да обосновават допускането на предварителното й изпълнение, съответно препятства се извършването на преценка относно законосъобразността на разпореждането. Това съставлява основание за неговата отмяна, както правилно приема и административният съд. Предвид изложеното обжалваното определение е законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. По претенцията на ответника за присъждане на сторените разноски в настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд с окончателния съдебен акт по жалбата срещу заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ в зависимост от изхода на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,