Определение № 310 от 25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1869/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частни жалби от [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], срещу определение № 67 от 21.01.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено ч. т. д. № 15/2013 г. Със същото се оставя без разглеждане частна жалба на [фирма] [населено място], подадена срещу определение № 1 906 от 18.09.2012 г. на Софийски апелативен съд по ч. т. д. н. № 2 956/2012 г. Частните жалбоподатели считат, че обжалваното определение е неправилно, по изложените в жалбата съображения. Молят да бъде отменен атакуваният съдебен акт и ВКС да разгледа депозираната частна жалба по същество. Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същите са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частните жалби и като провери данните по делото, приема следното: С обжалвания съдебен акт ВКС,ТК, първо отделение е оставил без разглеждане подадената частна жалба от [фирма] [населено място] като е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като съгласно чл. 613а, ал. 1 и ал. 3 ТЗ обжалваното определение на САС не подлежи на касационен контрол. С атакувания пред ВКС съдебен акт (№ 1 906 от 18.09.2012 г. по ч. т. д. н. № 2 956/2012 г.) Софийският апелативен съд е потвърдил определение № 154/07.05.2012 г. на ОС [населено място], постановено по т. д. № 78/2010 г., с което по реда на чл.729, ал. 3 ТЗ е одобрена коригираната от съда по несъстоятелност окончателна сметка за разпределение на [фирма] – в несъстоятелност, като е задължен синдикът на дружеството да запази и предаде на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол събраната сума от осребряването на ипотекираното в нейна полза имущество на длъжника, тъй като тя не е достатъчна да покрие вземането на А.. В разпоредбата на чл. 613а, ал. 1 ТЗ законодателят е регламентирал изрично кои от постановените от окръжните съдилища решения и определения подлежат на обжалване по общия ред на Гражданския процесуален кодекс. Извън посочените в цитираната норма, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, т. е. за тях производството е двуинстанционно. В конкретния случай, постановено от СОС определение по чл. 729 ТЗ е обжалвано пред САС, който е проверил законосъобразността му и постановения от него съдебен акт е окончателен. Това обстоятелство обуславя процесуалната недопустимост на подадената частната жалба, с оглед на което правилно съставът на І ТО на ВКС е оставил същата без разглеждане. При тези фактически данни, определение № 67 от 21.01.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено ч. т. д. № 15/2013 г. е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение