Решение № 2847 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 201/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на В. А. К. и М. М. Т., подадена чрез адвокат В. Филипов, против Решение № 1587/08.10.2025 г., постановено по административно дело № 303/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. С това решение са отхвърлени оспорванията, обективирани в жалбата на В. А. К. срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Кочериново по заявление вх. № АГ-07-18/02.04.2024 г. за изменение на кадастралния план на гр. Кочериново и в жалбата на В. А. К. и М. М. Т. срещу Заповед № РД-01-05-682/09.12.2024 г. на Кмета на Община Кочериново. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като се оспорват възприетите от съда правни изводи, мотивирали го да потвърди отказа на административния орган да извърши заявеното изменение на кадастралния план досежно границите и площта на имот с пл. [номер] по плана на гр. Кочериново. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения отказ и преписката се върне на органа за продължаване на административната процедура. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационните жалбоподатели се представляват от адвокат К. Арабаджиева, която моли за отмяна на съдебното решение ведно с последиците от това, както и претендира сторените разноски. Ответните страни – Кмета на Община Кочериново и Община Кочериново, редовно призовани, не изпращат представители и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Кюстендил е мълчалив, а в последствие и изричен отказ, обективиран в Заповед № РД-01-05-682/09.12.2024 г. на Кмета на Община Кочериново да се измени кадастралния план на гр. Кочериново по отношение североизточната граница на имот с пл. [номер], като към него се придава площ, предвидена за улица по действащия регулационен план в участъка от о.т. 224 в направление о.т. 223, означена в графичната част на скицата проект. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и специалните знания на вещите лица, изготвили две съдебно-технически експертизи, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилите се правоотношения. Съдът е отговорил на поддържаните пред него възражения и е извършил пълна проверка за законосъобразност на оспорения мълчалив и изричен отказ на всички основания по чл. 146 АПК, след което е приел, че е законосъобразен. Възприетите в съдебното решение правни изводи напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и съответни на материалния закон. Действително, посредством специалните знания на вещите лица е установено, че границите на процесния имот по действащия кадастрален план от 2020 г. са в съответствие с действителното състояние на имота към момента, поради което не е налице заявената грешка в кадастъра. При това установяване верен е изводът на съда за липса на непълнота или грешка в кадастралния план съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадено в § 1, т. 16 ДР ЗКИР. На следващо място, обоснован е изводът за наличие на спор за материално право, който съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, възпрепятства изменение в кадастъра, заявено като такова по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. В конкретния случай безспорно се установява наличие на такъв спор, тъй като Община Кочериново безспорно не съгласна с промяната в границата на процесния имот по начин, който навлиза и завзема улица, представляваща публична общинска собственост. Установено е, че тази улица е нанесена както в регулационния, така и в кадастралния план на населеното място, поради което доводите, съдържащи се в касационната жалба за това, че регулационния план не е приложен и улицата не е реализирана е неотносим към правния спор. Предвид установената липса на законовите предпоставки за изменение на кадастралния план поради непълнота или грешка в кадастъра, законосъобразно административният съд е формирал решаващия си извод за отхвърляне на жалбите. Неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата, които са лишени от конкретика. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,