Определение № 12819 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11709/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Компауър“ ЕООД против определение № 29862 от 12.09.2025 г., постановено по адм.д. № 7402/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответниците – не изразяват становище по частната жалба. Писмен отговор на частната жалба е депозиран от кмета на район „Възраждане“- Столична община, който не е страна по делото. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София – град оставя без разглеждане жалбата „Компауър“ ЕООД против предписание от 01.07.2025 г., издадено от служители по контрол на строителството в район „Възраждане“- Столична община и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че издаденото предписание не е индивидуалне административен акт и същото не подлежи на обжалване, поради което прави извод за недопустимост на жалбата. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Оспореното предписание е издадено на основание чл. 223, ал. 2 ЗУТ от служители в отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация и контрол по строителство“ в район „Възраждане“ – Столична община. Предписанието е издадено по повод промяна на предназначение на апартамент в нежилищен обект. При тези данни изводът на съда за недопустимост на оспорването, е законосъобразен. На съдебно обжалване подлежат само индивидуалните административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 – 4 АПК, която разпоредба е приложима при липса на специална уредба за обжалваемостта на определен вид административни актове. Такава специална уредба в случая са разпоредбите на чл. 214 ЗУТ, вр. чл. 215 ЗУТ, които изброяват изчерпателно индивидуалните административни актове по този закон т. е. на обжалване подлежат само крайните актове, издавани в административното производство, които създават права и задължения за страните. В случая оспореното предписание на длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 ЗУТ при район „Възраждане“ – Столична община няма характера на актове от посочения по-горе вид, поради което не подлежи на съдебен контрол. Следователно като оставя без разглеждане жалбата и прекратява производството по делото Административен съд гр. София - град постановява определение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,