Определение № 2431 от 24.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1600/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. С определение № 116 от 10.03.2026г. по в.ч.гр.д.№ 111/2026г. Апелативен съд Пловдив е прекратил производството пред себе си и е изпратил на ВКС по компетентност частната жалба на „Сезариа“ООД /н/ чрез управителя Л. Р. срещу разпореждане № 1575 от 12.12.2025г. по в.ч.гр.д. № 774/2025г. на ОС Пазарджик, с което е върната „частната“ й жалба срещу определение № 669 от 02.10.2025г., постановено по същото дело, с което не е прието възражението на „Сезариа“ ООД против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. „Частната“ жалба е върната от окръжния съд с посоченото разпореждане № 1575 със съображенията за непредвидена процесуална възможност за обжалване и за осъществяване на инстанционен контрол на акта, с който съдът се произнася по подадено по реда на чл.423 ГПК възражение от длъжника. Като краен извод становището в определение № 116 по в.ч.гр.д.№ 111/2026г. Апелативен съд Пловдив относно компетентността - дали последният съд или ВКС следва да се произнесе по обжалването на разпореждане № 1575 от 12.12.2025г. по в.ч.гр.д. № 774/2025г. на ОС Пазарджик, е правилно със съображенията, че по смисъла на ТР от 23.06.2022г. по тълк.дело № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС разпореждането № 1575/12.12.2025г. на ОС Пазарджик е такова по администриране на частна касационна жалба, и е действие, което ОС не осъществява както въззивна инстанция. За приложението на разпоредбата на чл.274,ал.2, изр. първо ГПК е от значение дали въззивният съд връща частна касационна жалба, в който случай той действа като администриращ орган и разпореждането за връщане на частна касационна жалба подлежи на обжалване направо пред ВКС, а не пред съответния апелативен съд. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното понастоящем разпореждане правилна е преценката на ОС Пазарджик, че неговото произнасяне по подаденото по реда на чл.423 ГПК възражение на длъжника, с което то не е прието, е окончателно. В закона не е предвидена изрично възможност за обжалване на акта, с който съдът се произнася по основателността на подадено възражение по реда на чл.432 ГПК (по приемане, съответно неприемане), поради което този акт не подлежи на инстанционен контрол. Съгласно константната съдебна практика, с определението по чл.423,ал.1 ГПК не се прегражда заповедното производство, а настъпват предвидените в закона правни последици, които са свързани с охрана интересите на длъжника във връзка с връчването на заповедта за изпълнение и с оспорване на вземането по нея, като се предоставя възможност на кредитора да предяви иск по реда на чл.422,ал.1 във вр. с чл.415 ГПК. В подкрепа на становището за необжалваемост на акта по чл.423 ГПК са и задължителните постановки, дадени в т.8 и т.15 на Тълкувателно решение № от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС - това производство е уредено от закона като извънредно, отменително и едноинстанционно; в него се извършва преценка, различна от тази на заповедния съд, а именно относно съществуването на основания за закъсняло оспорване на вземането чрез възражение, при което въззивният съд не действа по правилата на въззивното производство, а в извънредно производство, аналогично на производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения. В случая не е налице специфичната хипотеза, в която възражението не е разгледано, т.е. не е постановен преграждащ акт на въззивния съд за оставяне без разглеждане на искането по чл.423,ал.1 ГПК, поради което обжалваното разпореждане относно окончателността на произнасянето на ОС Пазарджик с определение № 669 от 02.10.2025г. следва да бъде потвърдено. Тъй като сезирането и произнасянето от Окръжен съд Пазарджик, така и подаването на настоящата частна касационна жалба вх.№ 799 от 22.01.2026г., предхождат постановеното на 27.01.2026г. решение по т.д.№ 149/2025г. за обявяване на „Сезариа“ ООД в несъстоятелност и прекратяването с решение от 12.02.2026г. на правомощията на органите му, други процесуални действия не са дължими от настоящия състав. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.