Определение № 39 от 27.01.2020 г. на ВКС, IV г. о., ГК

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 18.11.2019г. по гр.д.№3098/2019г.на ВКС, трето г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на И. Т. за отмяна на влязлото в сила на 18.07.09 г. решение на Районен съд Пловдив по гр.д. №857/08 г., на осн. чл.303, ал.1, т.4,5 и 6 ГПК. Жалбоподателят И. Д. Т. поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено. Ответниците А. А. А. и М. А. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна и молят определението да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: Частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение ВКС е оставил без разглеждане молбата на И. Д. за отмяна на влязлото в сила на 18.07.2009 г. решение на Районен съд Пловдив по гр.д. №857/2008 г., с което е осъден да заплати на А. М.,М. А. и А. А. по 956,66лева обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, на осн. чл.303, ал.1, т.4, 5 и 6 ГПК. Съдът е констатирал, че срещу И. Д. като длъжник е образувано изпълнително дело №777/2009 г. на ЧСИ Цв.Н. и от приложените към него заверени копия от призовки е видно, че молителят е знаел за решението, чиято отмяна се иска, още в периода 2010 -2012 г., в хода на воденото срещу него изпълнително производство за събиране на присъденото с това решение в полза на ищците / отв. по молбата / вземане и затова е приел подадената молба за отмяна на решението на осн. чл.303, ал.1, т.5 и 6 ГПК за просрочена и недопустима. Прието е, че е просрочена и недопустима и молбата за отмяна на осн. по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, тъй като молителят не е твърдял, че е налице друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, а соченото прокурорско постановление не обосновава отмяна на това основание или на някое от другите осн. по чл.303, ал.1 ГПК. Като допълнително съображение е посочено, че видно от допълнението към становището на молителя, представеното като прокурорско постановление е влязло в сила преди решението, чиято отмяна се иска и срокът по чл.305, т.4 ГПК отново не е спазен. При установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Съставът на ВКС, трето г.о. правилно е приел за недопустимо производството по молбата на И. Д. за отмяна на влязлото в сила на 18.07.2009 г. решение на Районен съд Пловдив по гр.д. №857/2008 г. на основание чл.303, ал.1,т.5 и 6 ГПК поради подаването й след предвидения за това в разпоредбата на чл.305, ал.1, т. 5 ГПК срок. Отмяната е извънредно средство за извънинстанционен контрол за законосъобразност на влезли в сила съдебни актове. Легитимираната да подаде молбата за отмяна страна следва да извърши това процесуално действие в посочения от закона срок, който представлява абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането й по същество. Правилно е приета за недопустима и молбата на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК, тъй като в нея по същество се правят оплаквания само за необоснованост на атакувания съдебен акт без да се сочи на кое друго решение противоечи атакувания съдебен акт. Подаването на молбата с мотивирано изложение на основанието за отмяна е абсолютна процесуална предпоставка, за да може същата да бъде разгледана по същество от настоящата инстанция. Производството за отмяната на влезли в сила решения, като изънреден способ за проверка на ползващите се със сила на присъдено нещо съдебни актове, е подчинено на строго регламентирано основания. Когато се касае до искане за отмяна поради обстоятелството, че страната молител не е удовлетворена от постановен от съда правен резултат, без конкретно посочено основание от тези установените от закона в чл. 303 ГПК и чл. 304 ГПК, то същото не може да бъде надлежно проведено по реда на отмяната. Предвид изложените съображения, съдът