Решение № 3005 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15222/2013 г.

Решение № 3005 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15222/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Хлебозавод Велико Търново" АД гр. Велико Търново, ЕИК 201852905, срещу решение № 466 от 1.10.2013 г., постановено по административно дело № 622/2013 г. на Административен съд - Велико Търново. Изложени са съображения за недопустимост и неправилност на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК - недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се твърди и неизпълнение на указанията на Върховния административен съд, дадени с решение № 10024 от 4.07.2013 г., постановено по административно дело № 4300/2013 г. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на делото по същество, като се отмени и обжалвания административен акт, както и присъждане на направените деловодни разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касация Дирекция "Инспекция по труда" - Велико Търново изразява становище за неоснователност на касационната жалба и допустимост и правилност на оспореното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност по същество на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. В хода на производството пред Административен съд - Велико Търново (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените пред нея предписания) е установено, че е извършена проверка от служители на Дирекция "Инспекция по труда" - Велико Търново за спазване на трудовото законодателство при касатора. По време на проверката служителите констатирали нарушения, изразяващи се в следното: Божидар Иванов Иванов, работник при работодателя "Хлебозавод ВТ - 2012" ООД, е единственият работник от това дружество с непрекратен трудов договор, а на адреса на дружеството, в което до този момент той е престирал работната си сила, упражнява дейност "Хлебозавод Велико Търново" АД. На 1.03.2012 г. трудовите договори на работниците са прекратени и само част от тях са сключили нови договори с "Хлебозавод Велико Търново" АД. Божидар Иванов, по чийто сигнал е образувано проверката в дружеството жалбоподател, по това време е бил във временна неработоспособност поради тежко злокачествено образувание, поради което е загубил 91 % от работоспособността си, и трудовото му правоотношение с "Хлебозавод ВТ - 2012" ООД не е било прекратено, а към месец юни е преустановено и изпълнението на социалните и здравноосигурителните задължения към него. За предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл. 404, ал. 1 от КТ на "Хлебозавод Велико Търново" АД са дадени следните предписания: 1) "Хлебозавод Велико Търново" АД да запази трудовото правоотношение с лицата, престиращи работната си сила в "Хлебозавод ВТ - 2012" ООД, на основание чл. 123, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Кодекса на труда (КТ) да се сключат допълнителни споразумения с горните лица и да се регистрират в ТД на НАП по разписания от законодателя ред, със срок за изпълнение до 1.11.2012 г.; 2) Прехвърлените лица - при установена трайно загубена работоспособност, на основание чл. 317, ал. 1 и сл. от КТ да бъдат трудоустроени по реда на Наредбата за трудоустрояване, със срок за изпълнение до 15.11.2012 г. С подложеното на касационна проверка съдебно решение Великотърновският административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Хлебозавод Велико Търново" АД, подадена против задължителните предписания по т. 1 и т. 2, описани в ревизионната книга на дружеството, съставени от ст. юрисконсулт и асистент в "ревизионна дейност" при Дирекция "Инспекция по труда" - Велико Търново. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него административен акт отговаря на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Твърдението на жалбоподателя, че решението е недопустимо поради "саниране" от страна на Административен съд - Велико Търново на задължителните предписания с излагане на мотиви, които не се съдържат в административния акт, не се споделя от настоящия състав. Съдът се е позовал на представените по делото доказателства и доводите на страните, отразени и в писмените защити, като е изградил правната си воля върху представените по делото доказателства и изразените от страните становища относно правния спор. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата за логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани правни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като са изпълнени указанията, дадени с решение № 10024 от 4.07.2013 г., постановено по административно дело № 4300/2013 г. на Върховния административен съд. Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, а доводите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил всички правнозначими доводи на страните и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка по чл. 168 от АПК. Изложеното от касатора твърдение за неправилност на решението поради нарушение на чл. 168 от АПК е неоснователно. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че предписанията са издадени при наличие на компетентност в кръга на предоставените от закона правомощия, в установената от закона форма (в това число съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК), без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на касатора. Съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция на труда" към министъра на труда и социалната политика. Според чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 15, ал. 1, т. 1 от отменения понастоящем (ДВ, бр. 6/21.01.2014 г.), но приложим за казуса устройствен правилник на тази агенция, тя осъществява контрол чрез своите структурни звена (част от нейната специализирана администрация), а именно дирекциите "Инспекция по труда". Контролен орган според ал. 1 на чл. 20 от същия устройствен правилник е инспекторът, а съгласно чл. 20, ал. 2 на правилника правомощия на инспектор имат ръководителите на административни звена в специализираната администрация, служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители на Главната инспекция по труда, назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени от изпълнителния директор. Юрисконсултът в случая попада в хипотезата на чл. 20, ал. 2 от устройствения правилник на агенцията и е компетентен орган, който може да издава задължителни предписания по Кодекса на труда. В подкрепа на изложеното, видно от приложената трудова характеристика на длъжността, на юрисконсулта му е вменено задължението да осъществява инспекционна дейност. При извършване на инспекционна дейност проверката се извършва в присъствието на двама служители, един от които трябва да бъде инспектор или юрисконсулт, а вторият служител в специализираната администрация на Изпълнителна агенция "Главна инспекция на труда". В трудовата характеристика за длъжността "асистент в инспекционната дейност" е вменено като основно задължение на изпълняващия длъжността участието в провежданите проверки и извършване на асистентски функции. От изложеното следва, че задължителните предписания са издадени от компетентен орган и касаторовото твърдение за тяхната нищожност поради некомпетентност е неоснователно. Оплакването, че предписанията не съдържат мотиви и че Великотърновският административен съд не е изпълнил дадените указания с решение № 10024 от 4.07.2013 г., постановено по административно дело № 4300/2013 г. на Върховния административен съд, също е неоснователно. В писмо с изх. № 0036-1316 от 20.02.2013 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Велико Търново, чрез юрисконсулт Анета Тодорова, който в случая е един от служителите на Дирекция "Инспекция по труда" - Велико Търново, извършили проверката, са изложени фактическите и правните основания за издаването на задължителните предписания. Мотивите на административния акт могат да бъдат изложени отделно от административния акт (ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС) и неизлагането им ведно с предписанията не води до унищожаемост на последните. Правилно Административен съд - Велико Търново е приел, че оспорените предписания отговарят на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и доводите за противното на касатора са неоснователни. Жалбата срещу задължителните предписания първоначално е била отхвърлена с решение № 71 от 20.02.2013 г., постановено по административно дело 1248/2012 на Административен съд - Велико Търново. Това решение е отменено от Върховния административен съд с решение № 10024 от 4.07.2013 г., постановено по административно дело № 4300/2013 г., като делото е върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане. Въз основа на събраните по делото доказателства, Административен съд - Велико Търново при новото разглеждане на делото правилно е изяснил фактическата обстановка. Административното производство е започнало по искания на Божидар Иванов Иванов, подадени в Дирекция "Инспекция по труда" - Велико Търново. Иванов е работил по трудов договор с "Хлебозавод Велико Търново" ООД от 23.11.2004 г. на длъжността "сортировач в производството". На 30.06.2011 г. Иванов вече се е намирал във временна неработоспособност и при представяне на пореден болничен лист в дружеството работодател, той е подписал допълнително споразумение, с което се променя длъжността му в "зареждач промишлено производство/ръчно", като продължителността на работното време и възнаграждението му се редуцират от 8-часов на 4-часов работен ден и работна заплата 176 лв., считано от 1.07.2011 г. В "Справка данни" за осигуряването на Божидар Иванов обаче промяната е извършена от 1.01.2011 г. На 19.12.2011 г. наименованието на дружеството е променено на "Хлебозавод ВТ - 2012" ООД. Това дружество до 1.03.2012 г. е упражнявало дейност като производител на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, местност "Дълга лъка", използвайки оборудване и извършвайки дейността си в помещенията, в които след преустановяване на дейността му упражнява същия предмет на дейност "Хлебозавод Велико Търново" АД. От 1.03.2012 г. работещите в "Хлебозавод ВТ - 2012" ООД са с прекратени трудови договори с работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, като 21 от общо 76 работници от това дружество са продължили да изпълняват същите длъжности във "Хлебозавод Велико Търново" АД. Към този момент Божидар Иванов е бил във временна неработоспособност поради заболяване и му е определена 91% загуба на работоспособността и поради това той е единственият работник от "Хлебозавод ВТ - 2012" ООД, който на 1.03.2012 г. не е подал молба за прекратяване на трудовите правоотношения с дружеството. Към месец юни "Хлебозавод ВТ - 2012" ООД е спрял да изпълнява и социалните и здравноосигурителни задължения към Иванов. От приложените по делото договори за наем се вижда, че "Велттед инвест" ООД е отдал под наем на "Хлебозавод Велико Търново" АД сградите, помещенията и оборудването за извършването на дейността му, като договорът е сключен на 16.01.2012 г., а описа на вещите и приемо-предавателния протокол е с дата 1.03.2012 г. Въз основа на изложеното Дирекция "Инспекция по труда" е приела, че "Хлебозавод Велико Търново" АД е нов правен субект, който е приел производствената дейност на "Хлебозавод ВТ - 2012" ООД. От архивираното фирмено досие на "Велттед инвест" ООД от 21.01.2004 г. се вижда, че един от собствениците на дружеството е именно "Хлебозавод Велико Търново" ООД, който сменя наименованието си на 19.12.2011 г. на "Хлебозавод ВТ - 2012" ООД. "Велттед инвест" ООД е отдал под наем оборудването, помещенията и сградите за извършване на дейността на "Хлебозавод Велико Търново" АД. От така установеното Административен съд - Велико Търново е приел, че законосъобразно са били издадени оспорените предписания. Приел е, че активите, които са използвани от "Хлебозавод ВТ - 2012" ООД, отдавани под наем от "Велттед инвест" ООД, от 1.03.2012 г. са използвани от "Хлебозавод Велико Търново" АД също по силата на договор за наем със същата фирма. Упражняването на една и съща дейност на едно също място със същото работно оборудване и помещения и фактът, че част от работниците на едното дружество след прекратяване на дейността му веднага постъпват на работа при жалбоподателя, като продължават да изпълняват същите трудови функции на същите работни места и заемат същите длъжности, са достатъчно доказателство, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 6 и т. 7 от КТ. Предписанието по т. 2 също има своето основание, като то е издадено с оглед превантивния му характер. При така направените изводи Великотърновския административен съд е отхвърлил оспорването по жалбата на "Хлебозавод Велико Търново" АД срещу задължителните предписания, описани в ревизионната книга на дружеството, съставени от служителите на Дирекция "Инспекция по труда" - Велико Търново. Така постановеното решение е правилно. От доказателствата по делото се установява, че "Хлебозавод Велико Търново" ООД, който впоследствие се преименува на "Хлебозавод ВТ-2012" ООД е бил един от собствениците на "Велттед инвест" ООД, който пък е наемодател на оборудване, помещения и сгради на "Хлебозавод Велико Търново" АД, който започва да упражнява дейност от 1.03.2012 г. Дейностите, която изпълняват "Хлебозавод ВТ-2012" ООД и "Хлебозавод Велико Търново" АД са еднакви, ползват едни и същи активи, а и сключването на нови трудови правоотношения с част от работниците на "Хлебозавод ВТ-2012" ООД веднага след прекратяване на дейността му, навеждат на правния извод, че се заобикаля трудовото законодателство. Изпълнителният директор в "Хлебозавод Велико Търново" АД - Александър Шеврикуко, е изпълнявал длъжността "системен администратор" по трудово правоотношение в "Хлебозавод ВТ-2012" ООД. От фактите по делото се установява, че има правоприемство между "Хлебозавод Велико Търново" ООД, "Хлебозавод ВТ-2012" и "Хлебозавод Велико Търново" АД, от което следва, че трудовите правоотношения на работниците не е трябвало да бъдат прекратявани, и правилно служителите на Дирекция "Инспекция на труда" - Велико Търново са издали предписанието по т. 1 от КТ, което има характер на поправителна принудителна административна мярка. Относно предписанието по т. 2, с оглед превантивния му характер и тежкото здравословно състояние на Божидар Иванов и нарушаването на трудовите, социалните и здравноосигурителните му права, настоящият състав смята, че също е основателно издадено. Досежно това, че предписанията са вписани в ревизионната книга на дружеството, настоящият състав споделя прецизното съждение в мотивите на проверяваното решение в насока, че няма нормативно разписано изискване даваните предписания да бъдат технически обективирани отделно, в друг документ, озаглавен по различен начин, като обичайното процедиране по този начин е само за прегледност, а не е форма за действителност на документа. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за недопустимост и неправилност на решението и незаконосъобразност на процесните предписания, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Великотърновският административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а ответникът по касация не е претендирал такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,