Определение № 15 от 06.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12128/2024 г.

Образувано е по частна жалба на Е. Г. Д., с [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Ямбол, [адрес], чрез процесуален представител - адв. Г. Димов от Адвокатска колегия (АК) - Ямбол, срещу Определение № 1409/28.11.2024 г., постановено по адм. дело № 393/2024 г. по описа на Административен съд (АС) - Ямбол, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Ямбол да възобнови производството по издаване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0813-000510/04.12.2023 г. на началник сектор "Пътна полиция" (ПП) към ОДМВР – Ямбол, и производството по делото е прекратено. Поддържат се оплаквания за неправилност на атакуваното съдебно определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то, във връзка с чл. 236 АПК. Жалбоподателят се противопоставя на заключението на първостепенния съд, че е налице процесуална пречка по чл. 159, ал. 1, т. 5 АПК за разглеждане на депозираната жалба, а именно – просрочие на оспорването. Застъпва становище, че съдът неправилно е приложил предписанието на чл. 197 АПК, вместо текста на чл. 149, ал. 2 с.з., т.к. в случая предмет на оспорване е мълчалив отказ, а не изричен такъв. При така очертаната нормативна уредба, едномесечният срок, в който е могло да бъде заявено оспорването на процесния мълчалив отказ на директора на ОДМВР - Ямбол, е изтекъл на 18.11.2024 г., поради което и депозираната на 11.11.2024 г. жалба предполага валидно сезиране на компетентния съд. По изложените съображения претендира отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски. Ответникът – директорът на ОДМВР - Ямбол, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител – старши юрисконсулт М. Петрова, поддържа становище за неоснователност на частната жалба и моли постановеният съдебен акт да се остави в сила. Не претендира разноски. Върховният административен съд, след като обсъди данните по делото и изложените пред настоящата инстанция доводи, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на законоустановения срок по чл. 230 АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Е. Г. Д. от гр. Ямбол против мълчалив отказ на директора на ОДМВР - Ямбол да възобнови производството по издаване на ЗППАМ № 23-0813-000510/04.12.2023 г. на началник сектор "ПП" към ОДМВР – Ямбол, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца", и производството по делото е прекратено. Мярката е приложена затова, че на 02.12.2023 г. в гр. Ямбол Е. Г. Д. е управлявал лек автомобил "Дачия Логан" с рег. № [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с техническо средство "Drager Drug Test 5000". Заповедта е връчена на адресата на 04.12.2023 г. и няма данни да е оспорена по съдебен ред. На 03.10.2024 г. Д., позовавайки се на резултатите от извършена експертиза в Химикотоксикологична лаборатория във Военномедицинска академия (ВМА) - София, за които е узнал след връчване на Постановление за прекратяване на образуваното срещу него наказателно производство по ДП № 853/2023 г. по описа на Районно управление (РУ) - Ямбол, пр. пр. № 5830/2023 г. на Районна прокуратура (РП) - Ямбол; е депозирал искане с вх. № 326000-10362/03.10.2024 г. до директора на ОДМВР - Ямбол, по чл. 99, т. 2 АПК за възобновяване на административното производство. Искането е резолирано за проверка и доклад, какъвто е постъпил на 08.10.2024 г. С писмо изх. № 326000-10362/09.10.2024 г. молителят е уведомен, че след получаването на постановлението са предприети незабавни мерки, а именно - действието на двете ЗППАМ е прекратено, регистрацията на пътното превозно средство (ППС) е възстановена, а отнетите документи са върнати. На 11.11.2024 г. Е. Г. Д. е подал жалба до АС – Ямбол срещу мълчалив отказ на директора на ОДМВР - Ямбол да се произнесе по искането му от 03.10.2024 г. За да формира решаващия си правен извод за недопустимост на производството, АС - Ямбол, позовавайки се на нормата на чл. 159, т. 5 АПК, е приел, че мълчаливият отказ по чл. 103, ал. 3 АПК е формиран в периода 09.10.2024 г. - 23.10.2024 г., а 14-дневния срок за обжалването му е изтекъл на дата 07.11.2024 г. (петък, присъствен ден). В този смисъл и доколкото жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена на 11.11.2024 г., същата е просрочена и като такава се явява процесуално недопустима. Според съда се касае за специфично производство по възобновяване на приключило с влязъл в сила административен акт производство, поради което е приложима императивната разпоредба на чл. 103, ал. 3 АПК, по силата на която отказът да се допусне възобновяване може да се обжалва по реда на глава десета, раздел ІV АПК, и по-специално, в 14-дневен срок от формирането на отказа, който, предвид данните по делото, е изтекъл към момента на сезирането на съда. Определението е правилно. Регламентираният в Глава Седма АПК ред за възобновяване на административно производство, приключило с влязъл в сила акт на компетентния орган, позволява отмяна или изменение на юридически стабилно властническо волеизявление при наличието на някое от лимитативно посочените основания за това – Сравн.: чл. 99 АПК. В зависимост от основанието, активно легитимираният да поиска възобновяване правен субект е различен. Съгласно разпоредбата на чл. 100 АПК в случаите по чл. 99, т. 1 с.з. възобновяването на административното производство се извършва по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл. 99, т. 2 - 7 - и по искане на страна в производството. Нормата на чл. 101 АПК урежда възможността на трето неучаствало в производството лице да поиска ревизиране на влезлия в сила административен акт, който го засяга. Редът, по който протича производството по искане за възобновяване, е посочен ясно и конкретно в петте алинеи на чл. 103 АПК. Законодателят е предвидил административният орган да конституира служебно като страна в производството третите лица, придобили права от административния акт (ал. 1), и да разгледа искането за възобновяване по реда на Глава шеста АПК (ал. 2). Основателността на претенцията предпоставя възобновяване по реда на Глава Пета АПК (ал. 4), а отказът подлежи на съдебен контрол по реда на Глава десета, Раздел IV АПК (ал. 4). Препращането към Глава Шеста по отношение на разглеждането на искането означава не само, че компетентността е на непосредствено по-горестоящия административен орган, комуто е подчинен издателят на акта, чието възобновяване се претендира – Вж.: чл. 93, ал. 1 АПК, а и че срокът за произнасяне се изчислява по правилата на чл. 97 с.з. Според предписанието на чл. 97, ал. 1 АПК той е двуседмичен от получаване на преписката, т.к. сезираният орган (директорът на ОДМВР – Ямбол) е едноличен. В ангажираната по делото доказателствена съвкупност не се съдържат данни за извършено уведомяване по реда на чл. 97, ал. 1, изр. последно АПК относно получаването на преписката от горестоящия административен орган. Затова, както правилно е посочил първостепенният съд, последният момент, в който е възможно преписката да е получена от компетентния орган, е на датата, на която на молителя е отговорено именно от сезирания директор на ОДМВР – Ямбол, че са предприети действия във връзка с издаденото постановление, а именно – на 09.10.2024 г. По силата на чл. 60, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), срокът, който се брои на седмици, какъвто е случаят, изтича в съответния ден на последната седмица. В този смисъл, след като той е започнал да тече на 09.10.2024 г. (сряда), то същият е изтекъл на 23.10.2024 г. (сряда, присъствен ден). При липса на данни за произнасяне в този времеви период, по искането се е формирал мълчалив отказ. Както сочи жалбоподателят, в общия случай, ако няма някаква допълнителна специфика, мълчаливият отказ подлежи на съдебно оспорване в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе – Вж.: чл. 149, ал. 2 АПК. Разпоредбата на чл. 103, ал. 4 АПК обаче постановява, че отказът от възобновяване подлежи на оспорване по реда на Глава десета, Раздел IV АПК. Като част от визирания комплекс от норми, чл. 197 АПК предвижда 14-дневен срок за обжалване. Следователно общото правило на чл. 149, ал. 2 АПК, установяващо по-дълъг срок за атакуване на мълчаливия отказ, не намира приложение в настоящия случай, т.к. е дерогирано от специалните норми на чл. 103, ал. 4, вр. чл. 197 АПК. За прецизност на изложението и в отговор на оплакването на жалбоподателя настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че при регламентирането на ред за съдебно обжалване на отказа от възобновяване законодателят не е разграничил хипотезите, в които органът може да се произнесе отрицателно по искането. Липсата на конкретизация, че комплексът от правила, съдържащ се в Глава десета, Раздел IV, касае само изричния отказ, не и мълчаливия, прави възраженията на оспорващия в тази смисъл неоснователни. 14-дневният срок за съдебно обжалване, предвид спецификата на хипотезата, а именно - че се касае за мълчалив отказ, започва да тече от формирането на отрицателното по своето съдържание волеизявление, а именно – от последния ден, в който е следвало да се произнесе органът, или в случая - 23.10.2024 г. По аргумент от чл. 60, ал. 5 ГПК срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. Следователно, считано от 23.10.2024 г., 14-дневният срок по чл. 197 АПК, е изтекъл на 06.11.2024 г. (сряда, присъствен ден), което прави депозираната на 11.11.2024 г. жалба просрочена. Съгласно предписанието на чл. 159, т. 5 АПК жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспорването е инициирано извън законоустановения срок. Преклузията е направила недопустима жалбата на Е. Г. Д., подадена срещу мълчаливия отказ на директора на ОДМВР - Ямбол да възобнови производството по издаване на ЗППАМ № 23-0813-000510/04.12.2023 г., издадена от началник сектор "ПП" към ОДМВР – Ямбол, поради което и първоинстанционният съд правилно я е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. По изложените съображения атакуваното съдебно определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховния административен съд на Република България, Седмо отделение