Определение № 971 от 31.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 256/2026 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Б. С. срещу определение №3288/10.12.2025г. по в.т.д.№2024/25г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането му да бъде освободен от 15 лв. държавна такса по подадената от него частна жалба срещу предходно постановено определение на въззивния съд, с което е оставена без разглеждане въззивната му жалба. В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на така постановения съдебен акт, поради неговата необоснованост. Поддържа се,че законът не предвижда минимален праг на доходите, под който освобождаване не може да бъде допуснато и че в случая съдът е приложил абсолютен, а не относителен критерий, като е съпоставил размера на таксата не с възможностите на жалбоподателя, а с абстрактното й парично изражение. Предявено е искане определението да бъде отменено и частният жалбоподател да бъде освободен от дължимата държавна такса за обжалване. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва страна по делото срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави искането по чл.83 ал.2 ГПК без уважение, съставът на Софийски апелативен съд се е позовал на служебно извършената справка от ТП на НОИ и на представената от частния жалбоподател декларация за материално и гражданско състояние, въз основа на които е установил,че получаваният от него месечен доход към датата на декларирането е 2058,67 лв., от които след декларирана от лицето удръжка по наложен запор, същият разполага с чистата сума от 1077 лв. При така установения регулярен доход, съставът е намерил,че дължимата държавна такса от 15 лв. не се явява непосилна за поемането й като разход. Така постановеното определение на Софийски апелативен съд е правилно. Правилен е изводът на въззивния съд за неоснователност на искането за освобождаване по реда на чл.83 ал.2 ГПК на касатора от заплащането на държавната такса, определена от законодателя в минималния размер от 15 лв. Правилно съставът е приел,че при извършване на преценката за наличие на основание за освобождаване следва да бъде взет предвид и размерът на дължимата такса, който е съпоставил с общото материално състояние на страната по делото. Настоящата инстанция също намира,че разход от 15 лв. /сега 7,67 евро/ за осъществяване на достъпа до правосъдие е във възможностите на частния жалбоподател с оглед декларирания от него доход и при липса на декларирани разходи извън обичайните, поради което искането за освобождаване от заплащането на държавната такса правилно е оставено без уважение като неоснователно. Поради изложеното,определението на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение