Решение № 156 от 28.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 400/2014 г.

Предявеният иск е с правно основание чл. 47, т. 3 и 5 ЗМТА за отмяна на решение от 06.01.2014г. по арбитражно дело № 24/2013г. на Арбитражния съд за търговски спорове – Б.. Ищецът Б. Б. А. от [населено място] чрез Адвокатско дружество „Т., Й. и Ко”, представлявано от адв. В. Д. Т. поддържа становище, че постановеното арбитражно решение е порочно и е в противоречие с императивните разпоредби на Закона за адвокатурата, Етичния кодекс на адвоката и Конституцията на Република България. Излага твърдения, че съгласно сключения между страните договор за консултантска услуга № 555-F-BORISAT-01-02-2012 ответното дружество се е задължило да консултира правно и подпомага ищеца в процеса по събиране на дължими суми от длъжници [фирма], М. С. С. и Д. М. С. в общ размер 23 990 лв. и изплатената авансово сума в размер 1 000 лв. в деня на подписване на договора е следвало да се приспадне след събиране на претендираните суми от длъжниците. Ищецът твърди, че не е подписвал лично договори за правна помощ с адвокати или адвокатски дружества, съответно адвокатски пълномощни във връзка със заведените ч. гр. д. № 31401/2012г. на СРС, 54 състав и ч. гр. д. № 31400/2012г. на СРС, 65 състав, нито е упълномощил изрично консултантското дружество [фирма] да заплаща и да се задължава от негово име за адвокатски възнаграждения. В исковата молба се поддържа становище, че липсва основание за плащане на възнаграждение от ищеца на ответното дружество поради следното: уговорката между страните е заплащане на възнаграждението след събиране на дължимите суми, но не и преди това, и сумите по двете изпълнителни дела не са събрани; с присъждането от арбитражния съд на възнаграждения на наетите от ответното дружество адвокати се нарушават императивни норми на закона и задължителната практика на ВКС /Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/ за присъждане на разноски за правна защита за един адвокат; по арбитражното дело не са представени документи, доказващи извършено плащане на адвокати от страна на консултантското дружество, и документи, с които Б. А. се е съгласил да бъде заплатено възнаграждение в претендирания размер. Относно основанието по чл. 47, т. 5 ЗМТА ищецът релевира доводи, че решението на Арбитражния съд за търговски спорове – Б. е в противоречие с подписания между страните договор за консултантска услуга № 555-F-BORISAT-01-02-2012 и инкорпорираната в него арбитражна клауза, както и че арбитражният съд се е произнесъл извън предмета на процесния договор – приел е, че е компетентен да разгледа предявения иск по посочения договор за консултантска услуга, а същевременно е осъдил Б. А. да заплати суми, дължими във връзка с други правоотношения. Поддържа становище, че арбитражната клауза не следва да се тълкува разширително и същата няма обвързваща сила относно правоотношенията между консултантското дружество и адвоката, респективно адвокатските възнаграждения. Доводът за противоречие на арбитражното решение на обществения ред на Република България съгласно чл. 47, т. 3 ЗМТА е аргументиран с твърдението за нарушение на основни принципи на правопорядъка на Република България – принципът на законност, принципът на равенство на страните, принципът за дирене на обективната истина и правото на справедлив процес, както и нарушение на правилата на процесуалния обществен ред при конституиране на арбитражния състав. Ищецът излага съображения, че Г. А. В. е съдружник в [фирма], управляващ съдружник в Адвокатско дружество „В., У. и партньори“, което е било упълномощено от [фирма] по изпълнителните дела, и в същото време практикуващ арбитър в списъка на арбитрите в Арбитражния съд за търговски спорове – Б., В. Т. У. е съдружник в [фирма] и управляващ съдружник в Адвокатско дружество „В., У. и партньори“, а съпругата на В. У. адвокат М. Б. М. – У. е представлявала ищцовото дружество /ответник по иска по чл. 47 ЗМТА/ в арбитражното производство. Ищецът поддържа, че арбитър М. Б. е следвало да декларира всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения за неговата безпристрастност и независимост, но не е направил това, поради което арбитражното производство не се е развило и решението не е постановено от безпристрастен съд, като е нарушен принципът на равнопоставеност на страните. Поради разглеждане на делото въз основа на разпоредбите на чл. 47в от Правилника за решаване на делата при Арбитражния съд за търговски спорове – Б., а именно неприсъствено производство, ищецът /ответник в арбитражното производство/ не е имал възможност да посочи арбитър, съответно да направи искане за отвод и му е преклудирано искането за разпит на свидетел. Ищецът моли арбитражното решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените в производството съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Р. К. К. релевира доводи за нередовност на исковата молба, тъй като в титулната й част е посочен адвокат В. Д. Т., а същата е подписана от адвокат Х. Й.. В писмения отговор ответникът оспорва иска поради липса на основания за отмяна на арбитражното решение. Поддържа становище, че спорът – предмет на иска, с който е сезиран Арбитражния съд за търговски спорове – Б., е арбитруем, предмет на арбитражното споразумение, поради което не е налице основанието по чл. 47, т. 3, предл. 1 ЗМТА. Относно липсата на основание по чл. 47, т. 3, предл. 2 ЗМТА ответникът излага съображения, че арбитражният съд подробно е разгледал относимите към спора доводи, не е препятствал ответника в арбитражното производство да ангажира доказателства относно правозащитните си възражения, а недопускането на свидетели, невъзможността за избор на арбитри и разглеждането на делото по реда на неприсъственото производство е с оглед малкия материален интерес и предвидения ред в Правилника на Арбитражния съд за търговски спорове – Б.. В хода на арбитражното производство на страните е била дадена равна възможност за защита на правата, като ответникът /ищец в настоящото производство/ с отговор на исковата молба вх. № 220/29.08.2013г. и становище вх. № 244/02.10.2013г. е изразил отношението и възраженията си по предмета на спора, които са обсъдени от арбитражния съд. Ответникът поддържа, че Б. А. е посочил арбитър в арбитражното производство с отговора на исковата молба, но искането му не е било уважено, а не е ползвал предвидената с чл. 17, ал. 2 от Правилника на АСТС – Б. процесуална възможност да направи възражение за отвод на арбитъра поради съмнение в неговата безпристрастност. Ответникът е възразил и срещу твърдението за преклудиране на искането за разпит на свидетел поради това, че такова искане е направено, но свидетел не е бил допуснат поради това, че се касае за неприсъствено производство и решаване на делото в закрито заседание въз основа на представените от страните писмени доказателства и поради това, че волята на лицето, което е поискано за свидетел – В. Д. Т., е инкорпорирана в представените писмени документи, които не са били оспорени в арбитражното производство. Ответникът прави възражение, че Г. А. В. и В. Т. У. не са били управители на [фирма], [населено място], а само съдружници в дружеството. Излага доводи, че управителят В. Д. Т. съзнателно е избрал АСТС – Б., знаейки, че в него като арбитър работи Г. А. В. преди сключване на договора, а обстоятелството, че Г. В. е арбитър в този съд не е основание за отвод, какъвто не е и поискан в арбитражното производство. Относно иска по чл. 47, т. 5 ЗМТА ответното дружество релевира доводи за неоснователност поради това, че арбитражният съд не се е произнесъл по въпроси извън предмета на спора. Съгласно клаузата на чл. 12 от договора за консултантска услуга предявеният пред арбитражния съд иск попада в обхвата на предвидените в арбитражното споразумение спорове, а в арбитражното производство Б. А. е изразил становище по предявения иск без да направи възражение делото да не бъде разглеждано от арбитражния съд. Ответникът моли молбата за отмяна на арбитражното решение да бъде отхвърлена и претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Искът е процесуално допустим – предявен е от надлежна страна в тримесечния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид обстоятелството, че арбитражното решение е постановено на 06.01.2014г., а исковата молба е депозирана на 10.02.2014г. Доводът на ответника за нередовност на исковата молба поради това, че в титулната й част е посочен адвокат В. Д. Т., а същата е подписана от адвокат Х. Й., е неоснователен. Ищецът е упълномощил Адвокатско дружество „Т., Й. и Ко” за оказване на правна защита и съдействие за завеждане и водене на иска за отмяна на процесното арбитражно решение пред Върховния касационен съд на Република България и за процесуално представителство, а адв. Й. е преупълномощена съгласно чл. 71, ал. 1 ЗА, поради което същата има право да подпише исковата молба и да осъществява процесуално представителство в настоящото исково производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С решение, постановено на от 06.01.2014г. по арбитражно дело № 24/2013г. на Арбитражния съд за търговски спорове – Б. ответникът в арбитражното производство Б. Б. А. от [населено място] е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сума в размер 5 400 лв., представляваща сбор от сумите, които са признати за адвокатски хонорар по изпълнително дело № 1959/2012г. и по изпълнително дело № 1960/2012г. по описа на ЧСИ Р. М., рег. № 790, дължимата законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, както и сумата 576 лв. – направени от ищеца съдебно-деловодни разноски по арбитражното дело. Съобразно чл. 47, т. 3 и т. 5 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от Върховен касационен съд по исков ред, ако страната, която иска отмяната, докаже, че предметът на спора не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България /т. 3/ или ако решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора /т. 5/. Ищецът релевира доводи за наличие на основанията по чл. 47, т. 3, предл. 2 и т. 5 ЗМТА. По основанието по чл. 47, т. 5 ЗМТА: Относно основанието по чл. 47, т. 5 ЗМТА ищецът релевира доводи, че решението на Арбитражния съд за търговски спорове – Б. е в противоречие с подписания между страните договор за консултантска услуга № 555-F-BORISAT-01-02-2012 и инкорпорираната в него арбитражна клауза, както и че арбитражният съд се е произнесъл извън предмета на процесния договор – приел е, че е компетентен да разгледа предявения иск по посочения договор за консултантска услуга, а същевременно е осъдил Б. А. да заплати суми, дължими във връзка с други правоотношения. Поддържа становище, че арбитражната клауза не следва да се тълкува разширително и същата няма обвързваща сила относно правоотношенията между консултантското дружество и адвоката, респективно адвокатските възнаграждения. Поддържаното основание не е налице. Арбитражното споразумение представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на арбитражното производство и обуславя компетентността на арбитражния съд да се произнесе по повдигнатия пред него спор. Разпоредбата на чл. 47, т. 5 ЗМТА съдържа две хипотези – или решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение /предл. 1/, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора /предл. 2/. Хипотезата на чл. 47, т. 5, предл. 1 ЗМТА би могла да се приравни на липса на арбитражно споразумение, защото за непредвидения в арбитражното споразумение спор на практика липсва арбитражно споразумение. Хипотезата на чл. 47, т. 5, предл. 2 ЗМТА е налице, когато за спора има сключено арбитражно споразумение, но арбитражният съд е излязъл извън предмета на спора като е присъдил нещо различно или в повече в сравнение с предмета на спора. В конкретния случай предявените пред Арбитражния съд за търговски спорове – Б. от [фирма], [населено място] срещу Б. Б. А. от [населено място] искове за заплащане на сума общо в размер 5 400 лв., от която 1 800 лв. представлява признат адвокатски хонорар по изп. дело № 1959/2012г. и 3 600 лв. – признат адвокатски хонорар по изп. дело № 1960/2012г., двете по описа на ЧСИ Р. М., се основават на договор за консултантска услуга № 555-F-BORISAT-01-02-2012, сключен между страните на 25.06.2012г. С договора [фирма] се е задължило правно да консултира и подпомага Б. А. във връзка с получаването на дължими суми от [фирма], М. С. С. и Д. М. С. в определени размери на определени основания, с право да упълномощи адвокат или адвокатско дружество, които да представляват интересите на възложителя пред съответния съд, частен или държавен съдебен изпълнител, органите на полицията, прокуратурата и пред трети лица с оглед получаване на дължимите суми. С разпоредбата на чл. 3 от договора страните са постигнали взаимно съгласие сумите, които са признати за адвокатски хонорар в изпълнително производство, ако бъде образувано такова във връзка със събиране на дължимите от посочените лица суми, се дължат изцяло на изпълнителя и не попадат в хипотезите на чл. 2 от договора, т. е. не са включени във възнаграждението, което възложителят е следвало да заплати за оказаната от изпълнителя консултантска помощ. В договора е включена арбитражна клауза – с разпоредбата на чл. 12 страните са уговорили всички спорове, отнасящи се до договора, да бъдат решавани доброволно, а при невъзможност - от Арбитражния съд за търговски спорове със седалище в [населено място] съобразно неговия правилник. Доводът на ищеца, че арбитражната клауза няма обвързваща сила за правоотношенията между консултантското дружество и адвоката, респективно адвокатски възнаграждения, не обуславя извод за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, т. 5, предл. 1 ЗМТА. Заявената пред арбитражния съд претенция е от едната страна по договора /възложителя/ срещу другата страна по договора /изпълнителя/ във връзка с неизпълнение на задължения по сключения между тях договор, а не от консултантското дружество срещу адвоката, представлявал настоящия ответник в изпълнителните производства. Арбитражната клауза обвързва страните по договора, поради което арбитражният съд въз основа на нея е обосновал своята компетентност. Като е осъдил Б. Б. А. да заплати на [фирма] сума в размер общо 5 400 лв., представляваща сбор от сумите, които са признати за адвокатски хонорар по изпълнително дело № 1959/2012г. с взискател Б. Б. А. и длъжници М. С. С. и [фирма] /3 600 лв./ и по изпълнително дело № 1960/2012г. с взискател Б. Б. А. и длъжник Д. М. С. /1 800 лв./, двете изпълнителни дела по описа на ЧСИ Р. М., рег. № 790, дължимата законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, и направените от ищеца съдебно-деловодни разноски по арбитражното дело, А. съд за търговски спорове – Б. не се е произнесъл по въпроси извън предмета на спора – нито е присъдил нещо различно, нито е присъдил в повече в сравнение с предмета на спора. Двете хипотези за отмяна на арбитражното решение, предвидени в чл. 47, т. 5 ЗМТА, не са налице и поради това, че в арбитражното производство Б. А. е изразил становище по предявения иск без да оспори компетентността на Арбитражния съд за търговски спорове – Б. – аргумент от чл. 7, ал. 3 ЗМТА. По основанието по чл. 47, т. 3, предл. 2 ЗМТА: Ищецът обосновава соченото основание с довода, че са нарушени основни принципи на правопорядъка на Република България – законност, равенство на страните, дирене на обективната истина, правото на справедлив процес, както и са нарушени правилата на процесуалния обществен ред при конституиране на арбитражния състав. Поддържаното основание не е налице. Под понятието „обществен ред” по смисъла на чл. 47, т. 3, предл. 2 ЗМТА следва да се разбират основните принципи на правопорядъка на Република България, охраняващи основни ценности, чието зачитане трябва да бъде обезпечено. Понятието „обществен ред” включва тези императивни правни норми от публичен характер, които са установени от Конституцията, формират основите на правовия ред в държавата и които изразяват основни идеи и ценности, чието спазване е гаранция за нормалното и свободно функциониране на държавата и обществото. Тези принципи са материалноправни и процесуалноправни - законност, равнопоставеност на гражданскоправните субекти, право на защита и равенство на страните в процеса, състезателно начало и право на справедлив процес и други. Поради тяхната значимост те са закрепени с императивни правни норми в Конституцията и законите на страната. Не всяко нарушение на материалния и процесуалния закон, което е допуснато от арбитражния съд, представлява основание за отмяна на решението по чл. 47, т. 3 ЗМТА. В тази категория не попадат всички императивни правни норми, а само онези, които защитават права и ценности, общи за всички правни субекти или права и ценности на отделния субект, които са от такова естество, че по волята на законодателя е обезпечено зачитането им от всички, които са в интерес на цялото общество. Когато с арбитражното решение е накърнен подобен основополагащ принцип, решението е несъвместимо с обществения ред и подлежи на отмяна по чл. 47, т. 3, предл. 2 ЗМТА. Това основание за отмяна би било налице, ако с решението беше уважен недопустим съгласно законодателството иск или ако начинът, по който е взето решението от арбитражния съд, противоречи на обществения ред, например решението е взето в резултат на престъпление, извършено от арбитър, или въз основа на лъжливо заключение на вещо лице. Релевираните в исковата молба доводи за порочност на арбитражното решение, противоречието му с императивни разпоредби на Закона за адвокатурата, Етичния кодекс на адвоката и Конституцията на Република България, доводите за липса на основание за плащане на възнаграждение от ищеца на ответното дружество поради това, че уговорката между страните е заплащане на възнаграждението след събиране на дължимите суми, но не и преди това, като сумите по двете изпълнителни дела не са събрани, както и поради това, че по арбитражното дело не са представени документи, доказващи извършено плащане на адвокати от страна на консултантското дружество, и документи, с които Б. А. се е съгласил да бъде заплатено възнаграждение в претендирания размер, не могат да се квалифицират като основания за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 3, предл. 2 ЗМТА, а представляват основания за неправилност на арбитражното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, по които е недопустимо произнасяне в настоящото производство. Същите съображения са относими към твърденията на ищеца, че не е подписвал лично договори за правна помощ с адвокати или адвокатски дружества, съответно адвокатски пълномощни във връзка със заведените ч. гр. д. № 31401/2012г. на СРС, 54 състав и ч. гр. д. № 31400/2012г. на СРС, 65 състав, нито е упълномощил изрично консултантското дружество [фирма] да заплаща и да се задължава от негово име за адвокатски възнаграждения, както и към твърдението, че с присъждането от арбитражния съд на възнаграждения на наетите от ответното дружество адвокати се нарушават императивни норми на закона и задължителната практика на ВКС /Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/ за присъждане на разноски за правна защита за един адвокат. Доводите на ищеца за отмяна на арбитражното решение поради това, че ответникът се явява посредник на адвокатско дружество „В., У. и партньори” и поради осъществено дисциплинарно нарушение на чл. 41 и чл. 132 ЗА, е неоснователен. Забраната по чл. 41 ЗА и отговорността по чл. 132 ЗА се отнасят до дисциплинарно нарушение, извършено от лице, имащо качество на адвокат, във връзка с неизпълнение на посочените в ЗА задължения. Тази отговорност не е установена в защита на права и ценности, общи за всички правни субекти. Не може да се приеме, че ответникът с извършените действия по изпълнителното дело се явява посредник на адвокати и че претендираното от ответника възнаграждение за действия, извършени от адвокат, се явява заобикаляне на закона, с което да са нарушени свръхповелителни норми, въз основа на които е изграден правопорядъкът на държавата. Неоснователен е и доводът на ищеца за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 3, предл. 2 ЗМТА поради това, че арбитражното производство не се е развило и арбитражното решение не е постановено от безпристрастен съд и поради нарушение на принципа на равнопоставеност на страните в процеса. Нарушаването на равенството на страните в процеса е основание за такава отмяна, но в конкретния случай този основен правен принцип не е нарушен от Арбитражния съд за търговски спорове – Б.. Ищецът в настоящото производство и ответник в арбитражното производство е имал възможност да изрази становището си по предявените от [фирма] искове, релевирал е възраженията си за тяхната неоснователност с писмен отговор, депозиран на 29.08.2013г., и е изразил становището си на 02.10.2013г. относно последвалото становище на ищеца. Обстоятелството, че арбитър М. Б. не е декларирал, че Г. А. В. е съдружник в [фирма], управляващ съдружник в Адвокатско дружество „В., У. и партньори“, което е било упълномощено от [фирма] по изпълнителните дела, и в същото време практикуващ арбитър в списъка на арбитрите в Арбитражния съд за търговски спорове – Б., както и че В. Т. У. е съдружник в [фирма] и управляващ съдружник в Адвокатско дружество „В., У. и партньори“, а съпругата му адвокат М. Б. М. – У. е представлявала ищцовото дружество /ответник по иска по чл. 47 ЗМТА/ в арбитражното производство, не може да обоснове извод за нарушение на основните принципи на правопорядъка на Република България и по този начин за противоречие на арбитражното решение на обществения ред на страната. За да се избегне необходимостта от отстраняване на вече назначен арбитър, разпоредбата на чл. 13 ЗМТА задължава всяко лице, на което е предложено да бъде арбитър да посочи всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост. Същото задължение има и вече назначеният арбитър. Посоченото задължение е предвидено и в чл. 17 от Правилника за решаване на делата при Арбитражен съд за търговски спорове Б.. В конкретния случай арбитър М. Б. не е декларирал, че адв. М. М. - процесуален представител на ответното дружество /ищец в арбитражното производство/ е съпруга на В. Т. У., който е съдружник в [фирма] и управляващ съдружник в Адвокатско дружество „В., У. и партньори“, както и че Г. А. В. също участва в посочените дружества - съдружник в [фирма] и управляващ съдружник в Адвокатско дружество „В., У. и партньори“, и в същото време е практикуващ арбитър в списъка на арбитрите в Арбитражния съд за търговски спорове – Б.. Неизпълнението на това задължение обаче не представлява нарушение на правото на ищеца на безпристрастен съд. Независимо, че нито законът, нито правилникът на АСТС – Б. въвеждат изчерпателна дефиниция на понятието „обстоятелства, пораждащи съмнение в безпристрастността на арбитър”, само фактът, че Г. А. В. е действащ арбитър в същия Арбитражен съд, не съставлява „обстоятелство, което може да породи съмнения за безпристрастността или независимостта на арбитъра” по смисъла на чл. 13 ЗМТА, което следва да бъде отразено в декларацията. А. съд не е нарушил правото на страната на справедлив процес, тъй като не е установена връзка и зависимост между посочения от ищеца /ответник в настоящото производство/ арбитър и адвоката на ищцовото дружество. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора разноски на ищеца не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът трябва да заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт в размер 628,80 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение