Решение № 51 от 7.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 623/2008 г.

Решение № 51 от 7.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 623/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Марио Бобатинов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. К., действаща като ЕТ "К" от г. Х. срещу въззивното решение от 14.03.2008 г. по г.д. № 1043/2007 г. на АС- Г. Пловдив, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 26.07.2007 г. по г.д. № 40/2007 г. на ОС-г. Хасково. Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е постановил своето решение в противоречие с постоянната практика на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК (отм.) от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване. Касаторът поддържа в касационната жалба, че същественият процесуално правен въпрос, който е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС в случая се свежда до неправилната правна квалификация на предявения от ищеца иск, определена от въззивният съд в обжалваното решение. Няма спор между страните, че на 18.04.2000 г. е сключен договор между С, действаща като ЕТ "К" от една страна и Областна администрация-г. Х. и НЕК- АД, клон Х. с предмет структурно окабеляване на сградата на Областна администрация - г. Х. и изграждане на единна компютърна мрежа съгласно Приложение1 към договора, както и преактуване на актове за държавна частна собственост/АДС/ на Е. Х. От страна на Областна администрация-г. Х. е поето задължение след приемане на работата, извършена от ищеца да бъде прехвърлено вземането на същия на Е. Х. От приобщеното като доказателство гр. д. № 92/2003 г. на РС-г. Х. е видно, че с влязло в сила решение от 11.06.2003 г. ищецът С, действаща като ЕТ "К" е осъден от "Е"ЕАД, клон Х. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД да му възстанови авансово заплатената сума в размер на 3623 лв., като с решението е приета нищожност на договорната клауза в договора от 18.04.2000 г., с която ответникът О. у. на административен център-г. Х. е поел задължението да преактува 1100бр. АДС. По делото е установено, че ищецът ЕТ "К" е изпълнил точно възложената му работа, както и че на 30.11.2000 г. е бил съставен протокол за приемане без забележки от страна на Областна администрация-г. Х. на извършената от ищеца работа. Въпреки това въззивният съд е отхвърлил иска за сумата 8900 лв., представляваща претендирана стойност на извършената работа и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 4577.80 лв., представляваща мораторна лихва като е приел въз основа на определената от ищеца правна квалификация, че е бил предявен кондикционен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а не иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на приета работа от поръчващия. ВКС-ТК намира с оглед трайно установената съдебна практика, че посочената от ищеца правна квалификация на иска не обвързва съда. Тя следва да бъде определена от съда единствено въз основа на обстоятелствата, посочени в исковата молба, както и въз основа на събраните по делото доказателства. По делото е била изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, според констатациите на която ищецът по делото и касатор в настоящето производство е извършил структурно окабеляване на първи, втори и партерен етаж на сградата на Областна администрация-г. Хасково. Била е изградена компютърна мрежа, включваща 22 бр. работни места на първия етаж, 19 бр. на втория и 1 бр. на партерния етаж, като са били вложение всички материали, посочени в Приложение № 1, както и е бил инсталиран комуникационен шкаф в помещението на сървъра. Стойността на извършената работа възлиза на сумата 7734.31 лв., а размера на претендираната мораторната лихва на сумата 4577.80 лв. за периода 30.11.2000 г. до 12.04.2005 г. ВКС-ТК намира предвид установените по делото обстоятелства, че правното основание на предявените в обективно кумулативно съединение искове е чл. 266, ал. 1 ЗЗД, съответно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Същите са основателни и доказани до установения по делото размер, до който те следва да бъдат уважени. Като е приел противното въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което иска, предявен от С. П. К., действаща като ЕТ "К" от г. Х. срещу О. у. на административен център-г. Х. в качеството си на законен представител на Областна администрация на административен център-г. Х. следва да бъде уважен за сумата 7734.31 лв., представляваща стойността на изпълнените работи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.04.2005 г. до окончателното й изплащане, за сумата 4577.80 лв., представляваща мораторна лихва за периода 30.11.2000 г. до 12.04.2005 г., както и за 1150.56 лв. съдебни разноски съобразно уважените размери на предявените искове. Водим от горното ВКС-ТК