Определение № 8732 от 26.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8058/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Стара Загора, подадена чрез пълномощника юрк. Милков, срещу Определение № 3099/01.07.2026 г., постановено по адм. дело № 795/2026 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което по искане на „Енерджи – 2“ ООД е спряно предварителното изпълнение на Решение № 13-РД-273-01/16.06.2026 г., издадено от Директора на РИОСВ – Стара Загора. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на определението. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че са налице предвидените в чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК предпоставки. Изтъква се, че административният орган, при издаване на акта, вече е извършил дължимата преценка за наличие на защитен обществен интерес, който е свързан с недопускане лице, което в 3-годишен период е извършило 2 нарушения на режима по ЗУО, да продължи да извършва дейност по третиране на отпадъци. Сочените от „Енерджи – 2“ ООД вреди, според доводите на частния жалбоподател, са такива от имуществен характер, които биха могли да бъдат репарирани по обезщетителен ред, което изключва квалифицирането им като трудно поправими по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Според доводите на частния жалбоподател, съдът е смесил преценката по искането за спиране предварителното изпълнение с преценка за законосъобразността и разумността на конкретни предписания и срокове, посочени в акта. В тази връзка и с оглед датата на връчване на решението за прекратяване регистрацията и действието на регистрационния документ на „Енерджи – 2“ ООД, представя писмо, установяващо предприети от органа действия за осигуряване по-дълги срокове. В заключение се сочи, че практическият резултат от оспорваното съдебно определение е продължаване осъществяването на фактическата дейност, което противоречи на целта на чл. 80, ал. 4 ЗУО. Иска се отмяна на определението и отхвърляне искането на дружеството. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – „Енерджи – 2“ ООД, чрез пълномощника адв. Атанасов, оспорва частната жалба като неоснователна. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира частната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на „Енерджи – 2“ ООД срещу Решение № 13-РД-273-01/16.06.2026 г., издадено от Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което, на основание чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗУО, е прекратен регистрационният му документ за третиране на отпадъци № 13-РД-273-00/18.07.2014 г. В жалбата на дружеството е било инкорпорирано искане за спиране на допуснатото по силата на чл. 80, ал. 4 ЗУО предварително изпълнение. За да уважи искането по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, първоинстанционният съд, е приел от фактическа и правна страна следното: Решение № 13-РД-273-01/16.06.2026 г. за прекратяване регистрацията и действието на регистрационен документ № 13-РД-273-00/18.07.2014 г. е връчено на „Енерджи – 2“ ООД на 30.06.2026 г. Съгласно чл. 80, ал. 4 ЗУО обжалването не спира изпълнението на решение за прекратяване на регистрация за извършване на дейности по чл. 35, ал. 2, т. 3 ЗУО и за прекратяване действието на регистрационния документ, поради което, считано от датата на издаване на акта – 16.06.2026 г., дружеството няма регистрация за извършване на дейности по третиране на отпадъци на площадките с местонахождение в гр. Нова Загора, кв. „Индустриален“, ПИ с идентификатор № 51809.509.5701 с площ от 13207 кв.м., в инсталация за производство на биогаз. Съответно, считано от датата на връчване на Решението – 30.06.2026 г., за дружеството тече и срок от седем дни за преустановяване на работата на енергийната централа за производство на електрическа и топлинна енергия, чрез разграждане на растителни и животински субстанции, находяща се в същия поземлен имот; за представяне в същия срок на план за безопасно извеждане на инсталацията от експлоатация, а в срок до 30.06.2026 г. трябва съхраняваните количества отпадъци да бъдат предадени на лица, притежаващи документ по чл. 35 ЗУО или КР за дейности с такива видове отпадъци, и образуваните количества ферментационен продукт /течна и твърда фракция/ на изхода на инсталацията също в срок до 30.06.2026 г. да бъдат предадени на лица, с които Операторът има сключени договори. В срок до 10.07.2026 г. дружеството трябва да представи в РИОСВ Стара Загора документи, удостоверяващи предаването на отпадъците, съхранявани на площадката, и образувания ферментационен продукт, а лицето, представляващо дружеството, да върне издадения на хартиен носител регистрационен документ № 13-РД-273-00/18.07.2014 г. в РИОСВ Стара Загора. Искането за спиране е мотивирано с твърдения за обективна невъзможност в указаните срокове да се изпълнят посочените в акта задължения, което би била причина за трудно поправими вреди, които могат да настъпят от неспазване на технологично време за безопасно извеждане на инсталацията от експлоатация. Според твърденията на дружеството, вредите ще настъпят както за самата инсталация, така и за околната среда. Невъзможно е да се организира предаване на съхраняваните отпадъци и отпадни продукти на изхода в рамките на незабавен срок, защото това действие изисква сключване на договори, осигуряване на товаро-разтоварна техника и транспорт до мястото за предаването им. Посочено е, че дружеството ще претърпи и финансови загуби. Към особеното искане са представени служебна бележка за начислени и изплатени заплати и осигуровки на двадесет и осем служители за последните четири месеца на 2026 г., в брутен размер и в диапазона от 53 506,39 евро до 56 539,43 евро, върху които са внесени и дължимите от осигурителя плащания към бюджета на ДОО. Представен е договор за заем в размер на 1 300 000 лева от 06.12.2024 г., които да послужат за оборотни средства за подпомагане и финансиране на търговската дейност срещу възнаградителна лихва. Срокът на договора е удължен до 06.12.2029 г., но по силата на нов договор за заем, сключен със същия заемодател е увеличен и размера на заема с добавяне на нови 2 200 000,00 лв., дължими в срок до 29.04.2030 г,. но и предсрочно изискуеми при неизпълнение на уговорките и влошаване финансовото състояние на дружеството – заемател. Текущите разходи на дружеството са в размер на 143 000,00 евро, но собственият капитал за 2025 г. е 882 000,00 евро, поради което при преустановяване на дейността, дружеството би се оказало в положение да връща взетите заеми, които надхвърлят неговото имущество. Административният съд е посочил, че новите обстоятелства, които чл. 166, ал. 2 АПК изисква, се съдържат в разпореждането на органа за сроковете, в които да се извърши допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, състоящо се в незабавни действия, считано от 30.06.2026 г., по преустановяване на работата на енергийната централа, предаване на съхраняваните отпадъци и ферментационен продукт по силата на сключени договори с лица, които притежават регистрационен документ или КР за извършване на дейности по третиране на тези видове отпадъци, представяне на план за безопасното извеждане на същата от експлоатация. Първоинстанционният съд е приел, че установените срокове поставят „Енерджи – 2“ ООД в невъзможност да изпълни решението за прекратяване на регистрацията, а неговото предварително изпълнение се състои точно в спазване указанията на органа да бъде преустановена работата на инсталацията и на дейностите по съхранение на отпадъците. Прието е също, че едновременно с това дружеството ще претърпи значителни вреди, произтичащи от невъзможността за осъществяване на търговската дейност до степен, която да обезсмисли ефекта от търсената защита. Извършена е и преценка на конкуренцията между риска от вреди върху компонентните на околната среда, а оттам и за човешкото здраве, и вредите, които предварителното изпълнение ще донесе за жалбоподателя. В тази връзка е посочено, че констатираните от органа нарушения, довели до издаване на Решение № 13-РД-273-01/16.06.2026 г., касаят дейност с код R 13 /съхраняване на отпадъци/ с код 02 01 06 – неопасни отпадъци от селското стопанство, в това число слама, съгласно Приложение №1 към чл. 5, ал. 1 от Наредба №2/23.07.2014 г. за класификация на отпадъците. Първото е относно задълженията за документиране, а второто касае превишение на разрешеното количество. Съответно е прието, че рискът от замърсяване на околната среда, който се охранява по оборима законова презумпция, съдържаща се в допуснатото от законодателя предварително изпълнение, не е вероятно да настъпи, ако то бъде спряно, за да се предотврати настъпване на трудно поправима вреда за адресата и да се осигури ефекта от търсената съдебна защита. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК предвижда, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. При допуснато предварително изпълнение по силата на изрична разпоредба – чл. 80, ал. 4 от приложимия специален закон – ЗУО, наличието на ценност от вида на изброените в чл. 60, ал. 1 АПК е презюмирано. Защитата по чл. 166 АПК има за предмет не установяването на липса на такава ценност, а наличието на друг противопоставим интерес – „значителна или трудно поправима вреда“, която ще настъпи пряко за лицето, което е адресат на оспорения пред съда акт. Следва да се отбележи също, че изискването на чл. 166, ал. 2 АПК е не за доказване на конкретни значителни или трудно поправими вреди, а за възможността такива да настъпят, който извод следва от използвания законов израз „ако то би могло да причини“. Настъпването на вредите следва да е достатъчно вероятно и да е резултат нововъзникнали факти и обстоятелства, т. е. такива възникнали след издаване на процесното решение, които не са могли да бъдат известни при постановяването му. Дължима е и преценка за пропорционалност/съразмерност на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение спрямо конкретиката на случая. Следва да се има предвид, че целите на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение и допустимостта на неговото спиране са подчинени на принципа за съразмерност, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК). В конкретния случай предварителното изпълнение е насочено към прекратяване регистрацията на „Енерджи – 2“ ООД и прекратяване действието на издадения му регистрационен документ за третиране на отпадъци (растителни и животински) № 13-РД-273-00/18.07.2014 г. в цялост, считано от 30.06.2026 г., т.е. на практика с предварителното изпълнение ще бъде преустановена дейността на дружеството. Споделим е изводът на съда, съобразно спецификата на казуса, че при преценката по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК предварителното изпълнение на процесния акт следва да бъде разглеждано с предвидените в него срокове, описани по-горе, част от които съвпадат с датата на връчване на акта на дружеството, а други са явно недостатъчни. В тази връзка е нужно да се посочи, че представеното от частния жалбоподател писмо с изх. № УООП-02-3854(1)/30.06.2026 г., издадено от Директора на РИОСВ, съдържа нови срокове по отношение на предвидените в административния акт дейности, подлежащи на изпълнение, т.е. органът също отчита обективната невъзможност за предварително изпълнение Решение № 13-РД-273-01/16.06.2026 г. Както обаче и частният жалбоподател сочи, писмото не е връчено на дружеството, поради което не би могло, само по себе си, да обоснове неправилността на оспореното определение. Спиране на дейността на инсталацията за производство на биогаз в посочените срокове би застрашило безопасното ѝ извеждане от експлоатация и би създало риск за околната среда, доколкото се изисква транспорт и предаване на отпадъците на лица, притежаващи документ по чл. 35 ЗУО. Обосновано първоинстанционният съд е отчел, че извършените от дружеството нарушения, обусловили издаване на оспорения пред него административен акт, не са такива, даващи превес на защита обществения интерес по опазване околната среда и човешкото здраве, както и на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците и намаляване на цялостното въздействие от използването на ресурси и чрез повишаване ефективността на това използване, защитим съобразно чл. 1, ал. 1 ЗУО. Неоснователно частният жалбоподател изтъква като основание на неправилност на оспореното определение обстоятелството, че със спиране допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт, се позволява продължаване дейността на дружеството, при положение че същото е извършило две нарушение в рамките на три години, тъй като оспорването на допуснатото предварително изпълнение не е изключено от закона. Прекратяването на процесната организация би могло да доведе до трудно поправими вреди за дружеството, тъй като същото би изпаднало в невъзможност да изпълнява договорните си задължения. В случая и с оглед представените пред първоинстанционния съд доказателства, се доказва именно такава значителна или трудно поправима потенциална вреда. Принудителното изпълнение в случая няма да защити държавните интереси от вредно въздействие, каквито са целите на това изпълнение, а напротив – би могло да причини значителни вреди на дружество, което осъществява своята търговска дейност по силата на прекратеното му решение за регистрация. В тази връзка следва да се отчете, че в случая няма данни и твърдения продължаването на дейността на дружеството до окончателното произнасяне по спора да застраши живота и здравето на хората или да доведе до последици за околната среда. Не кореспондира с мотивите на административния съд и установената фактическа обстановка и твърдението, че спирането е обусловено изцяло от твърдения за имуществени вреди, обезщетими по реда на ЗОДОВ. Засилената защита на обществения интерес, предвид особеностите на конкретния случай, не налага непременно оспорения административен акт да бъде изпълнен в краткосрочен план преди съдът да се е произнесъл по неговата законосъобразност (в този смисъл Определение № 3681/01.04.2026 г., постановено по адм. дело № 3152/2026 г. по описа на ВАС, Шесто отделение). В заключение следва да се посочи, че допуснатото предварително изпълнение нарушава изискването за пропорционалност и съразмерност, поради което, като е допуснал спиране на предварителното изпълнение на оспореното Решение № 13-РД-273-01/16.06.2026 г., издадено от Директора на РИОСВ – Стара Загора, административният съд е постановил правилно и обосновано определение, което следва да бъде потвърдено. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо вр. с чл. 236 АПК, Тричленен състав на Върховния административен съд,