Определение № 4974 от 16.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3863/2026 г.

Производство по чл. 309, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 4033/02.09.2026 г. по регистъра на Окръжен съд – Кърджали, подадена от Х. Б. К. за отмяна на влязло в сила решение № 23/11.02.2025 г. по гр. д. № 109/2024 г. по описа на същия съд, в която е инкорпорирано искане за спиране изпълнението на решението (с което молителя е осъден на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ГПК да заплати на Н. В. М. сумата от 26 500 лв. – предявена като частичен иск от иск с обща цена от 95 000 лв., съставляваща дадена при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.12.2023 г.) при условията на чл. 309, ал. 1, изр. 2, вр. с чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. С молбата за спиране не е била внесена гаранция, поради което с разпореждане № 191 от 15.09.2026 г. на молителя са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението до него, да внесе обезпечение в размер на 18 440 евро за спиране на изпълнението на влязло в сила решение, чиято отмяна се иска, по специалната сметка на ВКС за обезпечения и представи в същия срок препис от платежния документ в деловодството на ВКС. Страната е уведомена изрично за последиците от своето процесуално бездействие и невнасяне на сумата в срок. Съобщението до нея й е връчено лично на 30.09.2026 г., но в определения й срок горното задължение не е изпълнено. При отсъствие на предпоставките по чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК молбата за спиране е неоснователна и следва да се остави без уважение. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ г.о.