Определение № 6193 от 10.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3480/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, вх. № 1762/06.02.2025 г. по описа на Върховния административен съд, от Г. В. К., гражданин на Руската федерация, понастоящем в Затвора в [населено място], против Определение № 2443 от 23.01.2025 г., постановено по адм. дело № 10781 по описа на Административния съд София-град за 2024 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане и е върната частната жалба на лицето, вх. № 17429/02.12.2024 г. по описа на Върховния административен съд, вх. № 32537/04.12.2024 г. по описа на Административния съд София-град против Разпореждане № 23948/18.11.2024 г. по адм. дело № 10781/2024 г. на Административния съд София-град, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода за налагане на глоба на основание чл. 304 АПК на Началника на Затвора в [населено място] за неизпълнение на съдебно Разпореждане № 9422 от 01.11.2023 г. по адм. дело № 8468 по описа на същия съд за 2023 г. Като твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, частният жалбоподател иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Ответникът – Началникът на Затвора в [населено място], [адрес], оспорва частната жалба в писмен отговор от 31.03.2025 г. Иска оставянето й без уважение. Върховният административен съд, състав на трето отделение като обсъди становищата на страните и прецени доказателствата по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна: По делото се установява следното от фактическа и правна страна: С Разпореждане № 9422 от 01.11.2023 г. по адм. дело № 8468 по описа на Административния съд София-град за 2023 г. (л. 64-66 от това дело), Началникът на Затвора в [населено място] е задължен незабавно да настани Г. К. в килия № 6, 1-ва група, при стриктно спазване на изискванията на чл. 20 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, като бъде осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, обособена в спалното помещение по начин, по който лишеният от свобода не е поставен в унизително положение. Наред с това Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) е осъдена да заплати на Административния съд София-град сторените в хода на производството разноски за един преводач в размер на 60, 00 лв. Началникът на Затвора в [населено място] обжалвал това разпореждане пред тричленен състав на същия съд. Образувано е адм. дело № 1290/2024 г., по което е постановено Определение № 1722 от 15.02.2024 г. (л. 24-25 по това дело), с което е отменено Разпореждане № 9422/01.11.2023 г. по адм. дело № 8468/2023 г. и вместо това е постановено отхвърляне на искането на К. за прекратяване на действия по смисъла на чл. 276 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, изразяващи се в преустановяване непрекъснатия достъп до течаща вода в спалното му помещение, както и осъждането на К. да заплати на ГДИН 80, 00 лв. разноски по делото. К. подал искане до Административния съд София-град с правно основание чл. 304, ал. 1 АПК за налагане на глоба на Началника на Затвора в [населено място] за неизпълнение на Разпореждане № 9422/01.11.2023 г. по адм. дело № 8468/2023 г. по описа на същия съд. Образувано е адм. дело № 10781/2024 г., по което с Разпореждане № 23948 от 18.11.2024 г. (л. 27-28 от първоинстанционното дело), съдът го е оставил без уважение. Лишеният от свобода подал частна жалба против Разпореждане № 23948/18.11.2024 г. по адм. дело № 10781/2024 г. на Административния съд София-град. На основание чл. 215, т. 4 АПК е постановен обжалваният в настоящото производство резултат. Съдът е обосновал недопустимостта на частната жалба на К. със спецификите на производството по чл. 306 АПК, във вр. с чл. 304 АПК. Приел е, че К. не е процесуално легитимирана страна в това производство. Посочил е, че по реда на чл. 306, ал. 5 АПК могат да бъдат обжалвани само разпорежданията, с които се налагат наказания, като активно легитимирано е наказаното за нарушение по чл. 304 АПК лице, а не лицето, отправило искане за наказване заради неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Позовал се е на практика на Върховния административен съд и на административните съдилища по сходни казуси. Определението е правилно. Както обосновано се е мотивирал първоинстанционният съд, лицето, което е инициира производство по реда на чл. 306 АПК, във вр. с чл. 304, ал. 1 АПК, не разполага с правно призната и гарантирана от закона възможност да обжалва съдебното произнасяне, както в хипотезата на отказ за налагане на наказание по чл. 304, ал. 1 АПК (какъвто е настоящият случай), така и в хипотезата на налагане на наказание по тази норма. Предвид съдържанието на спорното административно правоотношение, не са налице основания за участие в съдебното производство по чл. 306 АПК на лицето, поискало налагане на наказание. Страни в това производство са длъжностното лице-нарушител и наказващият орган – председателят на съответния съд или овластено от него длъжностно лице. Частният жалбоподател е само инициатор на производството – подател на искането за налагане на административна санкция по чл. 304 АПК, но не е страна в правоотношението по налагане на административно наказание. Неговото участие се изчерпва с упражняване на сезираща органа на съдебната власт функция. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд, като без претенция за изчерпателност следва да се посочат Определение № 2514/27.02.2018 по адм. дело № 2272/2018 г. (седмо отделение), Определение № 7043/29.05.2018 г. по адм. дело № 6405/2018 г. (трето отделение), Определение № 6341/27.05.2021 г. по адм. дело № 5298/2021 г. (осмо отделение), Определение № 5539/08.06.2022 г. по адм. дело № 5029/2022 г. (второ отделение), Определение № 512/17.01.2024 г. по адм. дело № 11382/2023 г. (трето отделение) и Определение № 6683/03.06.2024 г. по адм. дело № 4938/2024 г. (трето отделение). Като е приел необжалваемост на разпореждането за отхвърляне на искането за налагане на наказание по чл. 304, ал. 1 АПК, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия