Определение № 343 от 02.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3102/2017 г.

Производството е по чл.95 ал.1 и по чл.274 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№7819/11.07.2017 г.от Е. Д. М., срещу определение № 815/09.03.2017 г. по ч. гр. д. № 350/2017 г. на Апелативен съд-София, гражданско отделение, ХІІ състав, с което е потвърдено определение от 03.01.2017 г. по гр.д.№16292/2016 г. на Софийски градски съд,гражданско отделение І-22 състав. С него е оставено без уважение искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ по делото. В частната жалба, предмет на настоящото производство, също се съдържа искане за предоставяне на помощ Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение. ВКС, състав на III г. о. приема по делото следното: Съгласно чл.95, ал.5 ГПК определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба. Според разпоредбата на чл.95, ал.6 ГПК, определението на съда по тази частна жалба е окончателно. Следователно обжалваното определение на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС. Редът за инстанционен контрол вече е изчерпан. Правилата, уреждащи обжалваемостта на съдебните актове, като императивни, не могат да бъдат дерогирани от съда. Поради това неправилното посочване в диспозитива на определението на апелативния съд, че то подлежи на касационен контрол, не придава суспензивен и деволутивен ефект на частната жалба, подадена срещу него. Въззивното определение по чл. 95, ал. 5 ГПК като необжалваемо, е влязло в сила на датата на постановяването му. Поради това и искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ в настоящото производство следва да бъде оставено без уважение съгласно чл.24 т.1 и т.2 ЗПрП. Исканата правна правната помощ не би допринесла полза на жалбоподателя при очевидно недопустима частна жалба. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на трето г. о.,