Решение № 5299 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12790/2017 г.

Решение № 5299 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12790/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на С. И. Г. от гр. И., подадена чрез процесуалния му представител адв. Б. С., против решение № 1538 от 26.09.2017 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 143/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-16002616002592-091-001/27.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - П. при ЦУ на НАП с решение № 835/27.12.2016 г., и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 239.44 лв. В касационна жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е приел, че не е доказано предоставянето и получаването от него на заеми от "Стратус" ЕООД, "Автоколор" ЕООД, "Интергруп текстил" ЕООД и В. Г. Претендира се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП - гр. П., ул. "С." № ... - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Р. по съображения, изложени в писмено становище по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 240 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № Р-16002616002592-091-001/27.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП с решение № 835/27.12.2016 г. Със същия след проведено ревизионно производство по реда на чл. 122 ДОПК с оглед констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК върху данъчни основи по чл. 122, ал. 2 ДОПК са определени данъчни задължения на ревизираното лице за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 15 234.10 лв. и лихви - 8 413.89 лв. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че ревизията е извършена при спазване на процесуалните правила, че РА е издаден от компетентни органи. Според него констатациите на органите по приходите във връзка с определянето на данъчната основа по реда на чл. 122 ДОПК са правилни и законосъобразни. Основанието на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК се подкрепя от събраните в рамките на ревизията доказателства и следва да намери приложение презумцията за вярност по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Липсата на доказателства за произхода на средствата на ревизираното лице е наложило облагането им по реда на чл. 122 ДОПК. Г. е декларирал доходи с установен произход в малки размер и не е получавал дивиденти от печалбата на дружествата, чрез които е осъществявал търговска дейност. Съдът е приел, че предоставянето на заеми от трите дружества не е доказано по убедителен начин, тъй като констатациите на вещото лице по назначената ССЕ са направени на базата на непълна счетоводна документация, а дори и да се приеме, че жалбоподателят действително е получил суми в заем от юридическите и физическите лица, както твърди, то сумите са получени преди ревизирания период и не се установява къде са били съхранявани, за да бъдат разходвани именно през 2010 г. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Пловдивския административен съд като валидно и допустимо. Правилно е приел съдът, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган, определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед № РД-09-518/30.04.2014 г. на директора на ТД на НАП. Същото е образувано със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/от 15.04.2016 г. Й. Т. М., началник сектор "Ревизии", с която е определен ревизиращият екип и ръководителят на ревизията - Д. А. И., главен инспектор по приходите, както и обхвата на задълженията. РА е издаден от компетентни орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК в действащата към момента на издаването му редакция. Не са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 120 ДОПК относно формата и съдържанието на РА. Правилно е и приетото от съда, че ревизиращият екип е установил наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, а именно несъответствие между декларираните и получени от ревизираното лице доходи и финансовото му състояние за ревизирания период - 2010 г. Ревизионното производство е повторно за периода, след като с решение № 608/19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5887/2015 г. РА № 261400058/28.03.2014 г. е прогласен за нищожен поради нарушение правилото на § 35 от ПЗР ДОПК. Първоначалният обхват на ревизията е бил от 2006 г. до 2010 г. Събраните в това ревизионно производство доказателства са приобщени към доказателствата в новото такова. Установена е в хода на ревизионното производство следната фактическа обстановка: С. Г. е едноличен собственик на капитала на "Овертурс" ЕООД в периода 2008 г. - 2013 г. /08.08.2013 г./. От м. януари 2008 г. и през 2010 г. е съдружник и управител на "Булгнайс" ООД. Декларира доходи от трудови правоотношения през 2006 г. - 3 901.98 лв., през 2007 г. - 5 436.55 лв., пред 2008 г. - 5 930.64 лв., през 2009 г. - 5 964.68 лв., през 2010 г. - 7 624.06 лв. През 2010 г. е установено, че са внесени от него суми в "Овертурс" ЕООД с РКО 1 600 лв. и 3 700 лв., които са му възстановени също през 2010 г. и по банков път е преведена сума от 5 000 лв. В "Булгнайс" ООД е внесена с РКО сумата от 1 000 лв. и същата му е възстановена. Дивиденти от дружествата не са му изплащани. В периода 2006 г. - 2008 г. Г. има открити 3 спестовни банкови сметки, а в периода 2009 г. - 2010 г. - 4 /спестовни и разплащателна/. През 2006 г. е внесъл общо 453 796.26 лв. и е изтеглил 215 504 лв. През 2007 г. е внесъл общо 538 497.20 лв. и е изтеглил 225 502.50 лв.; През 2008 г. е внесъл общо 376 225.40 лв. и е изтеглил 384 049 лв. През 2009 г. е внесъл общо 398 971 лв. и е изтеглил 267 589 лв. През 2010 г. е внесъл общо 532 553.40 лв. и е направил плащания за 385 970 лв. Към 01.01.2010 г. е разполагал с налични суми по банковите си сметки общо в размер на 126 682.15 лв., а към 31.12.2010 г. - 273 265.13 лв. Несъответствието между декларираните и получени доходи от лицето и финансовото му състояние през 2010 г. е установено от ревизиращия екип след като са съпоставени наличните суми по банковите сметки в началото на периода, начислените лихви по тях, трудовото възнаграждение и възстановените от дружествата суми, получените преводи от трети лица /заем от Н. Х./ с платените суми към трети лица, плащанията към В и К, Електроразпределение и др., вноските в дружествата и върнатия заем на Х., както и наличността по сметките в края на периода. Установено е несъответствие в размер на 153 727. 50 лв. Ревизираното лице декларира налични към 01.01.2010 г. 310 000 лв., съхранявани на каса, които според дадените обяснения е получил като заеми от физически и юридически лица. Представя 18 договора за заеми, сключени в периода м. януари 2006 г. - м. януари 2009 г. Установено е обаче, че към 01.01.2010 г. сумите по договорите за заем /с изключение на заема от В. Г. и юридическите лица/ са върнати, поради което е неоснователно твърдението на лицето, че така получените заемни средства са били налични в касата му към 01.01.2010 г. Относно твърдените заеми от В. Г. /20 000 лв. на 04.05.2007 г. и 280 000 лв. от 09.03.2009 г./ правилно са приели органите по приходите и първостепенният съд, че не е доказано да са били предоставени реално. Към датата на извършената насрещна проверка е установено, че В. В. Г. е починал. Според писмените обяснения на неговата дъщеря, която декларира, че от 2006 г. живее на семейни начала с Г., баща й му е давал пари на заем, но няма информация за произхода на тези средства. Георгиев е декларирал в периода 2005 г. - 2009 г. доходи в малки размери и не е установено да е продавал недвижими имоти. Относно заемите от юридическите лица: Представени са договори за заеми от "Стратус" ЕООД в размер на 65 000 лв. от 11.05.2006 г. и в размер на 35 000 лв. от 07.01.2008 г., договор за заем от "Автоколор" ЕООД в размер на 15 000 лв. от 10.01.2008 г. и от "Интергруп текстил" ЕООД в размер на 60 000 лв. от 05.06.2008 г. Според ССЕ от проверката на "Главна книга" на "Стратус" ЕООД към 01.01.06 г. в касата на дружеството има налични 6 835.93 лв. До 11.05.2006 г. са постъпили 66 882 лв., а разходите за периода 01.01.06 г. - 11.05.2006 г. са в размер на 69 588.42 лв. с включен заем в размер на 65 000 лв. С оглед тези констатации вещото лице намира, че дружеството е разполагало със средства в касата си, които е могло да предостави в заем на ревизираното лице. По същия начин след анализ на данните в "Главна книга" за 2008 г. то е приело, че "Стратус" ЕООД е разполагало с 35 000 лв. към м. януари 2008 г., които е могло да предостави в заем. Взети са съответните счетоводни операции за осчетоводяването на заемите. След проверка на оборотната ведомост на "Автоколор" ЕООД и представените счетоводни справки вещото лице дава заключение, че предоставеният заем в размер на 15 000 лв. на Г. е осчетоводен по сметка 501 "Каса" на 10.01.2008 г. След предоставянето му сметката е с положително салдо - 1 099.38 лв., т. е. дружеството е имало възможност да предостави този заем. За "Интергруп текстил" ЕООД е установено, че на 02.06.2008 г. е сключило договор с Банка ДСК за кредит за оборотни средства в размер на 65 000 евро. На 05.06.2008 г. е изтеглен от банковата сметка част от него, а именно 32 500 евро, т. е. е възможно да е бил предоставен заем в размер на 60 000 лв. на ревизираното лице. Оповестено е в счетоводството на дружеството предоставянето на заема. Настоящата касационна инстанция намира, че е доказано предоставянето и получаването на заемите от трите дружества на ревизираното лице, но посочените по-горе суми не могат да се обвържат с разходите, направени от него през 2010 г. Както е видно от данните, описани по-горе, относно внасяните и теглени суми от банковите му сметки в периода 2006 г. - 2010 г., внесените в тях суми годишно са от порядъка на 380 000 - 530 000 лв. при декларирани доходи годишно между 3 900 лв. и 7 600 лв. и не са налице каквито и да било доказателства, даващи основание да се приеме, че те са били внесени по сметките именно в периода 2010 г., а не преди 2010 г. С оглед така изложените съображения решението на Пловдивския административен съд, с което е потвърден РА, е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Не са допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размера, определен по реда на наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение