Определение № 9164 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9137/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Е. К. К. от гр. Долна Оряховица против определение № 1612 от 19.05.2025г по адм.д. № 352/ 2025г по описа на Административен съд Велико Търново, с което е оставена без разглеждане негова жалба против заповед № ЗХУ- ИО/Д-ВТ-ГО/397/ФП/27.03.2025 г., издадена от директор на дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) Горна Оряховица, потвърдена с решение № 04-РД06-0029/15.04.2025 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Горна Оряховица и е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на определението. Оспорва се изводът на съда за недопустимост на жалбата. Направено е искане за отмяната му и връщане на делото на друг административен съд за разглеждане на жалбата по същество. Ответникът директор на дирекция „Социално подпомагане“ Горна Оряховица чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Кавръкова оспорва частната жалба като неоснователна и моли съдебния акт да бъде оставен в сила. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното определение първоинстанционнният съд е оставил без уважение искането Е. К. за отвод на съдията –докладчик и без разглеждане жалбата му против заповед № ЗХУ- ИО/Д-ВТ-ГО/397/ФП/27.03.2025 г., издадена от директор на ДСП Горна Оряховица, потвърдена с Решение № 04-РД06-0029/15.04.2025 г. на директора на РДСП Горна Оряховица, с която му е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ в размер на 95.70 лева месечно за периода от 01.03.2025 г. до 31.10.2026 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че искането за отвод е немотивирано и неоснователно. На следващо място обосновава, че с представената от ответника последваща негова заповед № ЗХУ – ИО/Д-ВТ-ГО/397/ФП/08.05.2025 г. оспорената заповед е оттеглена и то по начин, съвпадащ с искането на жалбоподателя във връзка с определената начална дата на подпомагане. Определението е валидно, допустимо и правилно. В жалбата на Е. К. К., по която е образувано производството пред Административен съд Велико Търново, са изложени пространни оплаквания, които по същество се свеждат до неправилно определяне на началната дата на отпускане на месечната финансова подкрепа с оглед ЕР 90064/ 01.10.2024 от ТЕЛК към „МБАЛ Д-р Стойчо Христов“ ЕООД гр. Севлиево, което според жалбоподателя е издадено на 09.01.2025г и обуславя приложение на чл.67, ал.1 от ППЗХУ. В хода на производството са представени Заповед № ЗХУ–ИО/Д-ВТ-ГО/397/ФП/08.05.2025 г на директора на РСП Горна Оряховица, с която на жалбоподателя се определя месечната финансова подкрепа, считано от 01.04.2025 г. до 31.10.2026 г., в размер на 444.90 лева, както и Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/397/ФП/16.05.2025 г. на директора на ДСП – Горна Оряховица, с която, считано от 01.05.2025 г. до 31.10.2026 г. му се определя отново първоначалния месечен размер на помощта от 95.70 лева. Видно от приложения Констативен протокол № 14/08.05.2025 г. на служител на ДСП – Горна Оряховица, посочената сума в Заповед № ЗХУ – ИО/Д-ВТ-ГО/397/ФП/08.05.2025 г включва доплащане за миналите периоди – от 01.11.2024 г. до 28.02.2025 г. в размер на 349.20 лева и размера на помощта за следващия месец – 95.70 лева или общо 444.90 лева. Приложена е разплащателна ведомост за изплащане на сумата чрез ТП „Български пощи“. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че обективираното в Заповед № ЗХУ–ИО/Д-ВТ-ГО/397/ФП/08.05.2025 г на директора на РСП Горна Оряховица по своята правна същност представлява оттегляне на оспорения от К. административен акт. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1 от АПК, при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници, административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт. В съдебното производство по настоящото дело няма конституирани други ответници освен административния орган. С оглед на гореизложеното законосъобразно е прието от решаващия съдебен състав, че са налице предпоставките, визирани в чл.159, т.3 от АПК за прекратяване на образуваното съдебно производство поради оттегляне на акта, което по своята правна същност е предпоставка за отпадането на правния интерес от оспорване. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за порок на атакувания съдебен акт във връзка с отказан отвод от съдията-докладчик. Напълно споделими са мотивите на съда за липса на основания за отвода му. В случая не са налице конкретни данни и доказателства за факти от действителността, пораждащи основателно съмнение за безпристрастието на съдията, за да се приеме, че е трябвало да се отведе от спора. Изложените в частната жалба съображения сочат недоволство на подателя от резултата на предприетото от него оспорване, което е ирелевантно за преценката в това отношение. Съгласно чл. 22, ал.2 ГПК вр. с чл. 144 АПК съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по чл. 22, ал.1, т.1 – 5 ГПК, а когато не приеме отвода по чл. 22, ал.1, т.6 АПК, да обяви обстоятелствата. Визираните хипотези сочат, че във всички случаи правото за преценка дали са налице основания за неучастие в съдебното производство на определен съдия е негово или на съдебния състав, в който участва. Спазвайки този процесуален ред, съставът на Административен съд – Велико Търново е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Искането на частния жалбоподател за присъждане на обезщетение не подлежи на разглеждане в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,