Определение № 60182 от 14.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2965/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С молба с вх. № 2023 от 11.03.2021 г., подадена от Ц. М. Г., чрез процесуален представител адв. Ц. С., е поискано допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото гражданско дело определение № 156 от 10.03.2021 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 178/10.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 196/2020 г. на Окръжен съд - Враца. Иска се присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Молбата с правно основание чл. 248 ГПК е връчена на насрещната страна С. Е. С., но не е постъпил писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на ІII г.о., за да се произнесе взе предвид следното: Производството по настоящото гражданско дело е образувано е по касационна жалба на С. Е. С. срещу въззивно решение № 178/10.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 196/2020 г. на Окръжен съд - Враца, с което е потвърдено решение № 341/29.06.2017 г. по гр. д. № 546/2017 г. на Районен съд - Враца, с което е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, че С. Е. С. дължи на Ц. М. Г. сумата от 12 889,36 лв. главница, дължима по: договор за аренда на земеделска земя от 26.06.2013 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 2182 от 26.06.2013 г. на нотариус П. Ц., № 583, с район на действие Районен съд - Враца, вписан в служба по вписванията дв. вх. рег. № 4650 от 27.06.2013 г., акт № 231, том 7, за стопанската 2015 -2016 г.; договор за аренда на земеделска земя от 26.06.2013 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 2183 от 26.06.2013 г. на нотариус П. Ц., № 583, с район на действие Районен съд - Враца, вписан в служба по вписванията дв. вх. рег. № 4651 от 27.06.2013 г., акт № 232, том 7, за стопанските години: 2013-2014 г., 2014-2015 г. и 2015-2016 г.; договор за аренда на земеделска земя от 26.06.2013 г., с нотариална заверка на подписите, рег. № 2184 от 26.06.2013 г. на нотариус П. Ц., № 583, с район на действие Районен съд - Враца, вписан в служба по вписванията дв. вх. рег. № 4652 от 27.06.2013 г., акт № 233, том 7, за стопанските години: 2013-2014 г., 2014-2015 г. и 2015-2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2017 г. до погасяване на вземането и са присъдени съдебни разноски. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба на С. Е. С., подаден от Ц. М. Г., чрез адв. Ц. С.. Изложени са съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество подадената касационна жалба е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на сторените разноски, приложен е договор за правна защита и съдействие от 18.08.2020 г. и авизо за получено платежно нареждане за кредитен превод от 08.09.2020 г., от които е видно, че уговореният адвокатски хонорар от 1080 лв. е изплатен в цялост по посочената банкова сметка. С постановеното в настоящото производство определение № 156 от 10.03.2021 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Молбата за допълване на постановеното определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска допълване на определението и е основателна. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответната страна по касационната жалба има право да иска заплащане на направените разноски съразмерно с отхвърлената част. Като констатира, че е пропуснал да се произнесе по направените искания за присъждане на разноски, настоящият състав намира, че е налице основание за допълване на постановеното определение № 156 от 10.03.2021 г., с присъдените разноски, съгласно своевременно направеното и основателно искане на ответника по касация – Ц. М. Г.. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение