Определение № 3726 от 09.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 971/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. О., гражданка на Украйна против определение № 26245/06.12.2024 г. постановено по адм. дело № 9902/2024 г. по описа на АССГ, допълнено с определение № 698/08.01.2025 г. постановено по същото дело. С атакуваното определение е върната искова молба, подадена от О., с която е предявен иск срещу Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от отказ на Съвета по гражданството към Министерство на правосъдието и производството по делото е прекратено. Поддържа се становище, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения, че исковата молба е основана на твърдения за фактически действия и бездействия, които следва да бъдат проверени от съда по същество и претендира отмяна на обжалваното определение. Ответникът - Министерство на правосъдието в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба против определение № 26245/06.12.2024 г. постановено по адм. дело № 9902/2024 г. по описа на АССГ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Върховният административен съд, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежната страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск за обезщетение за нанесени неимуществени вреди, причинени от отказ на Съвета по гражданството към Министерство на правосъдието. Съобразил е наличието на подадена допълнителна молба, в която е посочено, че вредите са причинени от действие по даване на указания, които според ищцата са неизпълними. Съдът е съобразил разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от Закона за българското гражданство (ЗБГ), която предвижда Съветът по гражданството да дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство, след писмени становища на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност“, които се изготвят в сроковете, посочени в чл. 35, ал. 3, от т. 1 до т. 6 ЗБГ. Посочил е, че съобразно вмененото му с чл. 34 ЗБГ задължение, министърът на правосъдието, въз основа на мнението на Съвета по гражданството, прави предложение до Президента на Републиката за издаване на Указ или за отказ за издаване на Указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация. Позовавайки се на нормата на чл. 33 и чл. 34 ЗБГ и практиката на Върховния административен съд, първостепенния съд е приел, че мнението на Съвета по гражданството по чл. 33, ал. 3 ЗБГ и предложението на министъра на правосъдието по чл. 34 ЗБГ не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, поради което не подлежат на контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. АПК. Същите имат характер на подготвителни действия - необходима част от производството по издаване на указа на Президента. Така мотивиран съдът е сметнал, че не са налице предпоставките за допустимост на исковата молба, липсва незаконосъобразен административен акт или незаконосъобразна административна дейност, които да са отменени по съответния ред или изобщо да подлежи на обжалване по съдебен ред. Изложил е съображения за недопустимост на иска и като такъв предявен за репариране на вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган. Приел е, че разпоредбата на чл. 204, ал. 4 АПК, дава възможност за установяването на незаконосъобразността на действията и бездействията от съда, пред който предявен иска. Сметнал е обаче, че се отнася само за фактически действия. И като е приел, че даването на указания не е фактическо действие, а правен акт - част от процедурата по разглеждане на заявлението, е обосновал извод, че не са налице предпоставките на чл. 204 АПК за допустимост на предявения иск, поради което исковата молба следва да се върне на подателя на основание чл. 130 ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК като недопустима, а съдебното производството по делото да бъде прекратено. Определение № 26245/06.12.2024 г. постановено по адм. дело № 9902/2024 г. по описа на АССГ, е допълнено с определение № 698/08.01.2025 г. постановено по същото дело. С последното АССГ в производство по реда на чл. 248 ГПК приложим на основание чл. 144 АПК, е осъдил О. да заплати на Министерство на правосъдието сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното определение не е атакувано и е влязло в сила, с оглед което не е предмет на касационен контрол. Определението е правилно. Споделими са мотивите на административният съд, че Съветът по гражданството не е административен орган, който издава индивидуални административни актове. Последният е постоянно действащ орган със съвещателни функции, който разглежда преписката за всяко лице и дава мнение по молбите и предложенията относно българското гражданство, въз основа на представените доказателства и на обстоятелствата по чл. 19 ЗБГ, след получаването на писмени становища от Министерството на вътрешните работи и от Държавната агенция „Национална сигурност“. В Закона за българското гражданство не е предвидено съдебно обжалване както на мнението на Съвета по гражданство по основателността на молбата и предложенията, свързани с българското гражданство, така и на предложението по чл. 34 ЗБГ, което министърът на правосъдието отправя до Президента на Република България за издаване или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство. Първостепенният съд правилно е съобразил, че мнението на Съвета по гражданство към Министерството на правосъдието и предложението на министъра на правосъдието нямат характер на индивидуални административни актове. Същите съставляват част от производството по издаване на окончателния акт на Президента на РБ - чл. 21, ал. 5 АПК, като не пораждат правен резултат и не засягат пряко права, свободи и законни интереси. Съгласно чл. 36 ЗБГ придобиването на българско гражданство по натурализация, възстановяването на българско гражданство, освобождаването и лишаването от гражданство и отмяната на натурализация се извършват с указ на Президента на Република България, който е окончателния и финализиращ акт. Правилно съставът на АССГ е отбелязал, че действията по изготвяне на мнението на Съвета по гражданството не са фактически, а правни такива, съответно няма как да е осъществено и незаконосъобразно фактическо бездействие. Не са фактически и действията по провеждане на производство по издаване на административен акт. При обосновани изводи административният съд е постановил правилно определение за прекратяване на производството по делото, което не следва да бъде касирано, а оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника - Министерство на правосъдието за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 10, ал. 2 и ал. 4 ЗОДОВ, като същото следва да бъде определено в размер на 100 лв. съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като бъде осъдена жалбоподателката да ги заплати на Министерство н аправосъдието. Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, трето отделение