Определение № 1573 от 09.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3639/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Кожите“ЕООД, чрез пълномощника му адвокат П.Г., против решение №78 от 26.01.2022г., постановено по в.гр.д. №918/2021г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260453 от 15.03.2021 г., постановено по гр. дело № 3715/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлен иска на „Кожите“ЕООД против „Венера-КН“ООД за осъждане на ответника да преустанови неправомерните си действия по паркиране на моторни превозни средства пред самостоятелен обект с идентификатор 67800.502.535.1.8, собственост на ищеца, представляващ магазин със застроена площ от 51.39 кв.м. в гр.Созопол, ул.“Републиканска“, ет.1, обект – магазин №4, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 67800.502.535 с предназначение на самостоятелния обект – за търговска дейност, състоящ се от търговско помещение и санитарен възел, с които действия ответникът пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху обекта в пълен обем, както и за осъждане на ответната страна да предприеме всички необходими действия за отстраняване на маркировката и на монтираните съоръжения с цел запазване на място за паркиране върху имот с идентификатор 67800.502.535 и имот с идентификатор 67800.502.359. Ответникът „Венера-КН“ООД е депозирал отговор на подадената жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение.Оспорват се предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че предмет на делото са два обективно съединени иска, предявени от „Кожите“ЕООД против „Венера-КН“ООД, с които се претендира ответното дружество да бъде осъдено да преустанови неправомерните си действия по паркиране на моторни превозни средства пред самостоятелен обект с идентификатор 67800.502.535.1.8, собственост на ищцовото дружество, представляващ: магазин със застроена площ от 51.39 кв.м. в гр.Созопол, ул.“Републиканска“, ет.1, обект – магазин №4, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 67800.502.535, с които действия ответното дружество пречи на ищeца да упражнява правото си на собственост върху посочения обект в пълен обем, както и да предприеме всички необходими действия за отстраняване на незаконосъобразната маркировка и на монтираните съоръжения с цел запазване на място за паркиране върху посочените имоти, а именно – поземлен имот с идентификатор 67800.502.535 и поземлен имот с идентификатор 67800.502.359. От фактическа страна въззивният съд е приел, че с договор за покупко-продажба по нотариален акт №59/29.01.2018г., н.д.№46/2018г. на БН, „Венера – КН“ООД е продал на „Кожите“ЕООД следния свой недвижим имот, а именно – самостоятелен обект с идентификатор 67800.502.535.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Созопол, представляващ магазин №4 със застроена площ от 51.39 кв. м., с адрес на имота – ул. Републиканска, ет.1, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 67800.502.535 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Созопол, с предназначение на самостоятелния обект – за търговска дейност, състоящ се от търговско помещение и санитарен възел, ведно с прилежащите части в размер на 25.85кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху терена. По делото е било представено писмо, отправено от Община Созопол до управителя на „Кожите“ЕООД, в което се посочва, че собствеността на терена пред магазина, която е част от УПИ ХІІІ, кв. 52а по плана на гр.Созопол е частна, за ниско застрояване, собственост на „Венера – КН“ООД, собствеността на тротоара и улицата пред имота, в който е разположен магазина е общинска публична собственост за първостепенна улица, съгласно справка от КККР към СГКК – Бургас, като широчината на тротоара пред обект с идентификатор 67800.502.535.1.8 съгласно действащата улична регулация на кв. 52а по плана на гр.Созопол е 2.00 метра.Отразено е, че относно паркирането в УПИ ХІІІ, кв. 52а по плана на гр.Созопол, поземлен имот с идентификатор 67800.502.535 по КК на гр.Созопол, няма одобрена схема за паркиране на автомобили, съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 4, т. 3 от ЗУТ. Представено е и друго писмо от Община Созопол до „Кожите“ЕООД, в което е посочено, че в площ публична общинска собственост – тротоар пред гореописания поземлен имот са монтирани неправомерно съоръжения за запазване на места за паркиране.Предвид установеното, на собственика на сградата в урегулиран поземлен имот ХІІІ 502, 535, кв. 52а е указано срочно да изпълни необходимите действия по освобождаване на цялата площ на тротоара пред поземления имот, като видно от наличната проектна документация е предвидено за паркиране да се ползва единствено частта от поземления имот между сградата и тротоара. Видно е от Удостоверение № 34 от 18.05.2017 г., изд. от Община Созопол, че жилищна сграда, състояща се от партерен етаж – банков офис и търговски помещения и първи етаж, състоящ се от 3 броя апартаменти е въведена в експлоатация. От заключението по допуснатата по делото СТЕ, което въззивният съд е кредитирал като обективно и компетентно дадено се установява, че от съдържанието на представената ситуация от одобрения проект за жилищната сграда около сградата са предвидени изграждане на плочници, пътеки, 12 броя паркоместа за паркиране на автомобили и висока растителност.Съгласно действащата улична регулация на кв. 52а по плана на гр.Созопол, тротоарът пред самостоятелен обект с идентификатор 67800.502.535. 1. 8 е с широчина 1.50 метра.При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е заявило, че в случай, че автомобил се паркира върху поземления имот пред магазина, а част от него не е паркирана върху тротоара, то свободната площ през магазина ще бъде приблизително 30 см.В тази ситуация който е в магазина няма да има видимост, тъй като паркираните автомобили ще пречат на видимостта, а от външна страна, всеки от нивото на погледа си, може да види дали магазинът е отворен и дали има вътре клиенти. По делото е представено копие от идеен проект, заверен с печат на Община Созопол и поставена „Оценка за съответствие на инвестиционните проекти“ от страна на „Билд Консулт 09“ЕООД, от който проект е видно, че при изграждане на сградата са предвидени: четири апартамента, които отговарят на изискванията за „жилище“ и 4 паркоместа; 15 апартамента за сезонно ползване с 3 паркоместа; търговска площ от 449 кв. м., като на 100 кв.м. е предвидено едно паркомясто или общо – 5 паркоместа; общо за целия обект са предвидени 12 паркоместа. По делото в качеството му на свидетел е разпитан П. А., от показанията на когото се установява, че познава Г. Б. повече от 40 години и знае, че има магазин на ул.Републиканска, който е посещавал неколкократно.Свидетелят посочва, че първоначално пред магазина не е имало фиксирани паркоместа, а имало само тротоарна площ. Когато е посещавал магазина пред него е имало паркирани автомобили, като единият път не е могъл да влезе в магазина, тъй като едната кола е била спряла до самата врата на магазина.Свидетелят посочва, че по принцип няма място за преминаване и той се е учудил, че са сложили такива очертания.Денивелацията е такава, че ако има паркирани коли не може да се види, че има магазин. По делото в качеството му на свидетел е разпитан З. А., от показанията на когото се установява, че живее в гр.Созопол и през 2019г. е ползвал един апартамент.Дал е сведения на съда, че пред сградата има монтирани скоби и колчета от собственика на поземления имот, за да не се паркира безразборно, като такива са поставени и пред процесния магазин. Пред магазина има пет-шест паркоместа. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че на основание чл. 43, ал. 1 от ЗУТ за нови сгради необходимите гаражи и места за паркиране задължително се осигуряват в границите на урегулирания поземлен имот.По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че ищецът „Кожите“ЕООД е закупил самостоятелен обект, представляващ магазин №4, находящ се в гр.Созопол, ул.“Републиканска“, ет.1, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 67800.502.535 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Созопол, с предназначение на самостоятелния обект – за търговска дейност.При проектирането на сградата са били предвидени 12 паркоместа, които са разположени на предната й фасада, и като поддържа тяхното съществуване на предвидените в проекта им места, ответното дружество не извършва неоснователни и неправомерни действия.Разположението на паркоместата и начинът, по който паркират моторните превозни средства не пречи на достъпа на магазина, както и не пречи на видимостта на хората, които искат да го посетят.Установява се и обстоятелството, че до входа на магазина е осигурен достъп на клиентите, които искат да го посетят, както и на автомобили, които следва да зареждат със стока търговския обект.С оглед на това въззивният съд е формирал извод, че ищецът не е установил предпоставката, която следва да бъде налице, за да бъде уважен иск с правно основание чл. 109 от ЗС, а именно действие, което пречи на собственика на вещта да упражнява своето право на собственост. Допълнително основание за отхвърляне на предявения иск е и това, че по делото не се установява и обстоятелството твърдяните неправомерни действия по паркиране на моторните превозни средства да се осъществяват от представители на ответното дружество, за да може да се ангажира отговорността му по предявения иск по чл. 109 от ЗС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК, като твърди, че поставените от него четири въпроса са разрешени в противоречие с посочената практика в решения на тричленни състави на ГК на ВКС, а един от тях е за значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът е формулирал следните въпроси: 1/При предявени обективно съединени искове по чл.64 от ЗС и чл.109 от ЗС задължен ли е съдът първо да определи прилежащите площи и после да формира извод относно основателността на иска по чл.109 от ЗС; 2/По кой ред следва да се определи обема на правото на суперфициарния собственик да ползва земята, върху която е изградена постройката – дали по реда на чл.64 от ЗС или чл.22, ал.7 от ЗУТ вр. Наредба №7 от 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони; 3/Обособяването на паркоместа от собственика на земята, които не отговарят на строителните правила и норми, макар със санкцията на общински орган, не се ли счита за такова неоснователно действие, щом създава пречки на суперфициарния собственик да ползва своята вещ по предназначение, съотв. подлежат ли такива паркоместа на премахване по предявен иск с правно основание чл.109 от ЗС; 4/Когато строежът представлява търговски обект – магазин, който се намира на търговска улица, от какви действия следва да се въздържа собственикът на земята – дали само от такива, които пречат да се обслужва имота и ограничават достъпа до него или съдържанието им е с по-широк обхват и включва и такива действия, които ограничават ползването му по предназначение – правото да има свободен достъп до клиенти, входът да бъде открит, да има видимост към витрината и входа му, така че клиентите да могат отдалеч да разпознаят магазина и безпрепятствено да влязат в него.Допустимо ли е собственикът на земята да разполага пред и около магазина на суперфициара паркоместа, които закриват витрината и затрудняват физическия достъп до него; 5/Следва ли въззивният съд да формира изводите си за фактите след обсъждане на всички доказателства в тяхната цялост, както и на всичките доводи на страните.Длъжен ли е съдът да даде отговор на всички релевирани от въззивника доводи и възражения. Не е спорно по делото, че ищецът е придобил по продажба правото на собственост върху самостоятелен обект в жилищна сградата, ведно със съответните части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.Съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползва от земята, само доколкото това е необходимо за използуване на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго.Ако в акта, с който е отстъпено правото по чл. 63 ЗС не е постановено друго, правото на собственика на обект в постройка, съществуващ при условията на суперфициарна собственост, се ограничава само до правомощията, установени с чл. 64 ЗС - да ползва самостоятелно необходимия за поддържането и експлоатацията й терен /прилежаща площ/. Първият от поставените въпроси е обуславящ за изхода на делото, тъй като за да се прецени дали е налице нарушение на правото на собственост на ищеца, следва да се определи каква е необходимата прилежаща площ към притежавания от него магазин, съотв. дали предприетите от ответника действия по обособяване на паркоместа пред търговския обект препятстват/затрудняват/ ползването на необходимия за поддържането и експлоатацията терен.Налице е и допълнителния критерий за допускане на касационно обжалване, тъй като е налице противоречие между въззивното решение и посоченото в изложението решение №48/25.03.2014г. на ВКС по гр.д.№2410/2013г., І г.о., което приема, че разпоредбата на чл.64 от ЗС е императивна и задължава инстанцията по същество да допусне служебно техническа експертиза, която да установи каква част от терена е необходима да обслужва постройката, за която част съществува задължение за собственика на терена да осигури на суперфициара безпрепятственото й ползване.На настоящия състав е служебно известно и решение № 43 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2463/2018 г., II г. о., ГК, което също приема, че въззивният съд е длъжен служебно да допусне събирането на експертиза като доказателствено средство, когато се произнася по иск за ревандикация на реална част от имот при наличието на разделна собственост на терена и сградата, за да определи прилежащата площ към нея. Отговорът на втория въпрос ще бъде даден при преценка основателността на касационната жалба, тъй като при евентуално отменително решение, с което делото се връща на въззивния съд с указания за провеждането на техническа експертиза, касационната инстанция ще даде указания какви да бъдат поставените към вещите лица задачи. Третият от поставените въпроси също е обуславящ за изхода на делото.За да формира извод, че ответникът не е извършил „неоснователно действие“ по смисъла на разпоредбата на чл.109 от ЗС, въззивният съдът е приел, че при проектирането на сградата са били предвидени 12 паркоместа, които са разположени на предната й фасада, поради което ответникът разполага с правото да поддържа тяхното съществуване на предвидените в проекта им места.Не е налице допълнителния критерий за допускане на касационно обжалване, тъй като посоченото в изложението решение №14 от 09.05.2016г. по гр.д.№4658/2015г. на ВКС, І г.о. разглежда различна от настоящата хипотеза.Въззивното решение е било допуснато до касационно обжалване по следния поставен в жалбата въпрос - „дали спазването на нормативните изисквания при извършването на законно регламентирана дейност е пречка да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС за преустановяване на тази дейност, при установен наднормен шум, замърсяване и миризми“. Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по четвъртия от поставените въпроси, който не е правен, а фактически. Същото се отнася и за искането за допускане на касационно обжалване по петия въпрос, тъй като изводите за броя на предвидените паркоместа е бил направен въз основа на представеното по делото копие от идейния проект, обяснителна записка за жилищната сграда и писмо от Община Созопол, в което е отразено, че относно паркирането на автомобили в ПИ с идентификатор 67800.502.535 няма одобрена схема по реда на чл.37, ал.4, т.3 от ЗУТ. Предвид горното, Върховният касационен съд