Определение № 9959 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9230/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „МТБ Еврокапитал“ АД с ЕИК 115116378 срещу Определение № 1127 от 24.07.2026 г. на Административен съд – София-област по административно дело № 777/2026 г. С обжалваното определение съдът оставя без разглеждане жалбата на „МТБ Еврокапитал“ АД (Дружеството) срещу Решение №361-ЦД от 02.06.2026 г. на Комисията за финансов надзор (КФН), с което се отхвърля жалба на Дружеството срещу отказ на „Централен депозитар“ АД да регистрира емисия финансови инструменти по заявление с вх. № 02-2025-4720/15.08.2025 г. Частният жалбоподател счита определението за неправилно. Счита за неправилен извода на съда, че не е налице годен предмет за оспорване – отказът на „Централен депозитар“ АД (ЦД) да регистрира емисия финансови инструменти по заявление с вх. № 02-2025-4720/15.08.2025 г, включително изводът на съда, че „Централен депозитар“ АД е търговец, поради което актове му нямат белезите на годни за оспорване административни актове. Обосновава, че ЦД е регистрирано в Търговския регистър дружество, но въпреки това не е търговец, тъй като не извършва по занятие нито една от посочените в чл.1, т.1 -14 Търговския закон (ТЗ) сделки, а освен това в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) се съдържа изрична забрана за извършването на търговски сделки (чл. 127а ЗППЦК) от него, а дейността по регистрация на безналични ценни книжа представлява административна услуга, съгласно § 1, т.2, б. „б“ от Допълнителните разпоредби от Закона за администрацията. Счита, още че именно КФН е компетентният национален орган по смисъла на чл. 49,§ 4 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз (ЕС) и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (Регламент №909/2014), а неговите актове подлежат на съдебен контрол. Аргументира, че дори когато КФН отхвърли жалбата срещу отказ на ЦД и на съдебен контрол, подлежи последния, то жалба е допустима, тъй като иначе би се стигнало до нарушаване на основано право – ефективни правни средства за защита пред съд, защитено от чл. 47 от Хартата на основните права в Европейския съюз (ХОПЕС). Счита, че изводът на съда, че отказът на ЦД не може да се обжалва, противоречи и на чл. 120 от Конституцията на Република България, тъй като необжалваемостта на административните актове не може да се изважда по тълкувателен път. Прави искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно възможността за съдебен контрол на актовете на компетентния орган по чл. 49, § 4 от Регламент № 909/2014 и приложимостта на чл. 47 ХОПЕС, ако съдът има съмнение относно допустимостта на жалбата. Счита за неправилни и изводите на съда за неспазване на срока подаване на жалбата, като обосновава, че до колкото КФН не е уведомила Дружеството кога е получила от ЦД преписката по тяхното искане съгласно чл. 97, ал.1, изр. последно АПК, то за жалбоподателя въобще не е започнал да тече срокът по чл. 149, ал. 3 АПК. Иска обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател се представлява от адв. Я. Янков от Софийска адвокатска колегия. Ответникът – КФН, в писмен отговор чрез процесуален представител К. Слабов, застъпва становище за неоснователност на частната жалба. Иска обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК срещу подлежащо на оспорване определение. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Установяват се следните факти: На 15.08.2025 г. „МТБ Еврокапитал“ АД подава до ЦД заявление за първоначална регистрация на емисия безналични финансови инструменти (акции) в общ размер на капитала 50 000 000 000 (петдесет милиарда) лева, 50 000 000 (50 милиона) акции с номинална стойност 1 000 (хиляда) лева всяка. На 13.11.2025 г. с решение по т. 3 от Протокол № 17, съветът на директорите на ЦД отказва на „МТБ Еврокапитал“ АД достъп до предоставяните услуги по регистрация и администриране на емисия безналични акции, като правно основание е посочен чл. 49, § 3 от Регламент № 909/2014, чл. 39, ал.5 вр.ал. 8 от Правилника за дейността на ЦД. На 02.12.2025 г. „МТБ Еврокапитал“ АД подава жалба срещу отказа на ЦД от 13.11.2025 г. до КФН. На 23.01.2026 г. КФН изпраща писмо едновременно до ЦД и до „МТБ Еврокапитал“ АД, с което изисква всички документи по подаденото от последното заявление за регистрация на безналични акции. На 28.01.2026 г. ЦД изпраща с писмо изх- № 01-2026-192 до КФН цялата преписка по заявлението на „МТБ Еврокапитал“ АД от 15.08.2025 г. На 02.06.2026 г. се провежда заседание на КФН, на което се взема решение по т. 3 от дневния ред, с 5 гласа „за“ се решава, че се отхвърля жалбата на „МТБ Еврокапитал“ АД срещу отказ на „Централен депозитар“ АД да регистрира емисия финансови инструменти по заявление с вх. № 02-2025-4720/15.08.2025 г. Въз основа на това решение е изготвено Решение № 361-ЦД на председателя на КФН, което е съобщено на Дружеството на 02.06.2026 г. На 15.06.2026 г. „МТБ Еврокапитал“ АД подава жалба срещу Решение № 361-ЦД на КФН до Административен съд София-област (АССО). Последният се произнася по нея с обжалваното в настоящото производство определение. В обжалвания съдебен акт съдът приема, че ЦД е търговец по смисъла на Търговския закон, а отношенията му с емитентът се регулират от договор между тях, поради което ЦД не осъществява административна дейност и не издава административни актове. КФН е надзорен орган, отговарящ за дейността на ЦД, но не е негов горестоящ орган, поради което произнасянето му при обжалване на отказ за регистрация на финансови инструменти има само уведомителен характер за емитента, когато жалбата се отхвърля, а когато жалбата е основателна и КФН задължава ЦД да извърши регистрацията, право на жалба има ЦД, тъй като му се възлага задължение от административен орган. По тези съображение, съдът приема, че жалбата на „МТБ Еврокапитал“ АД е насочена към акт, който не е годен за обжалване. Съдът излага допълнително съображение, че жалбата е недопустима за разглеждане дори да се приеме, че услугите предоставяни от ЦД имат административен характер и съответно отказът му подлежи на съдебен контрол, то тогава е приложим реда по чл. 97 АПК, а в този случай жалбата е подадена след срока по чл. 143, ал.3 АПК, изтекъл на 16.03.2026 г, поради което е недопустима на основание чл. 159, т. 5 АПК. Въз основа на тези съображения съдът приема, че е сезиран с недопустима жалба, поради което оставя същата без разглеждане и прекратява производството по делото. Определението на съда е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Правилен е изводът на съда, че „Централен депозитар“ АД е търговско дружество, тъй като съгласно чл. 1, ал.2, т.1 от Търговския закон търговските дружествата, каквито са акционерните дружества (АД) са търговци. То е създадено като елемент от публичната национална инфраструктура за сетълмент и дейността му се регулира от Регламент №909/2014г, ЗППЦК и други национални нормативни актове. При изпълнението на дейността по регистрация на емисия акции – задължителен елемент от публичния ред на капиталовия пазар, ЦД изпълнява публична функция, делегирана от държавата, тъй като дейността му е нормативно определена и поднадзорна. Тази дейност е част от държавния контрол върху пазара на ценни книжа, независимо че не се извършва от административен орган, тъй като ЦД проверява съответствието на подадените документи с изискванията на ЗППЦК, Закон за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) и други и му е призната възможност да откаже регистрация при установено несъответствие (чл. 49, § 4 Регламент № 909/2014), издава документ с правно значение при съответствие, т.е. налице е волеизявление, което засята права на еминента и инвеститорите. Предвиден е ред за обжалване на отказа - чл. 49, § 4 Регламент № 909/2014 и възможност компетентния орган да задължи ЦД да предостави услугите по регистрация. С оглед посоченото, основателен е доводът на частния жалбоподател, че ЦД извършва административна дейност, независимо че е търговец по правноорганизационна форма, а отказът му да предостави услугите по регистрация на акции подлежи на контрол, включително съдебен, доколкото последният не е изключен изрично в нормативен акт. Предвид специфичния вид на производството пред ЦД и особените изисквания за него, отказът му да регистрира емисия акции подлежи на контрол пред компетентен орган съгласно чл. 49, § 4 Регламент № 909/2014, който в случая е КФН. Последната действа като надзорен орган и когато уважава жалбата издава предписание за извършаване на отказаното действие, а при отхвърляне на жалбата, актът ѝ засяга неблагоприятно емитента, чието искане за регистрация на акции е отказано и той няма друг ред за защита освен пред съд да докаже, че искането съответства на всички изисквания, поради което следва да бъде задължен ЦД да го извърши. Може да се направи извод, че е налице е задължителна административна фаза на контрол, независимо, че тя се реализира пред назорен орган, а не пред горестоящ такъв, но все пак са приложими правилата глава шеста от АПК – оспорване на административните актове по административен ред, доколкото няма специални такива в Закона за КФН. Правилен е изводът на съда, че жалбата е недопустима за разглеждане като подадена след установения от закона за това срок. Съгласно чл. 97, ал.5 АПК „Когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред“. А съгласно чл. 97, ал. 1 АПК „В двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. Когато органът отхвърли жалбата или протеста, мотивите за това решение се смятат за част от мотивите на административния акт. Компетентният орган е длъжен незабавно да уведоми жалбоподателя за датата на получаване на преписката“. В случая органът е колективен – КФН и следвало да се произнесе в едномесечен срок от получаване на преписката. Последната е получена на 28.01.2026 г, а КФН се е произнесла с решение едва на 02.06.2026 г. Следователно правилно АССО приема, че е приложим чл. 97, ал. 5 АПК и на съдебен контрол подлежи първоначалния акт – отказът на ЦД в срока по чл. 149, ал. 3 АПК, като срокът започва да тече от крайната дата, на която КФН е следвало да се произнесе - 28.02.2026 г., както правилно посочва и първоинстанционният съд. Неоснователен е доводът от частната жалба, че срокът не е започнал да тече, тъй като жалбоподателят не е уведомен за датата (чл. 97, ал.1, изр. последно АПК), на която е постъпила преписката при КФН. Неизпълнението на въведеното с последното изречение на чл. 97, ал. 1 АПК задължение за уведомяване на жалбоподателя за датата на постъпване на преписката, не води до игнориране на императивно определените срокове за обжалване на административния акт при условията на чл. 149, ал. 3 АПК. Неизпълнението му е нарушение на административнопроизводствинте правила, но същото не е съществено, тъй като жалбоподателят е получил уведомление, че КФН е изискала преписката от ЦД и съответно е имал възможност да провери развитието на производството активно. Началният момент за изчисляване на този срок е нормативно определен и не е поставен в зависимост от изпълнението или неизпълнението на задължение за уведомяване на жалбоподателя от страна на съответния административен орган. (В този смисъл е и съдебната практика - Определение № 10297 от 03.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7576/2019 г., Определение № 14002 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12155/2019 г., Определение № 661 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14352/2019 г., Определение № 11779 от 21.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9820/2020 г., Решение № 14169/17.11.2020 г. на ВАС по адм. дело № 6612/2020 г., Решение № 15542/15.12.2020 г. на ВАС по адм. дело № 7419/2020 г., Решение № 7085/13.07.2022 г. на ВАС по адм. дело № 2625/2022 г., Решение № 1510/08.02.2024 г. на ВАС по адм. дело № 6800/2023 г.). Считано от 16.03.2026 г. срокът за обжалване по чл. 97, ал. 5 във връзка с чл. 149, ал. 3 АПК г. е изтекъл, както правилно посочва съда. Жалбата до съда е подадена едва на 15.06.2026 г. в 14-дневния срок от съобщаването на Решение № 361-ЦД/02.06.2026 г. на КФН, но това не променя факта, че същата е просрочена. Правилен е допълнителния извод на съда, че се налице предпоставките на чл. 159, т. 5 АПК за недопустимост на жалбата. С оглед на изложеното, доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно, съответно е на закона и представите доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, съдът намира същото за неоснователно. Няма съмнение относно правото на жалба на емитента получил отказ за регистрация на акции от ЦД, включително пред съд. В случая недопустимостта на производството е поради несвоевременно упражнено право, а държавите членки имат свобода да определят процесуалния ред за достъп до съд. Приложим е общият ред по АПК, няма особени изисквания, поради което не може да се приеме, че са въведени изисквания, които да препятстват упражняването на правото на защита или да го правят изключително трудно и недостъпно. С оглед посочено, искането за преюдициално запитване следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото, своевременно направеното искането от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконслутско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника, следва да се присъди сумата от 105 евро, равняваща се на 205,36 лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение