Определение от 08.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4113/2025 г.

Производството е по реда на чл. 166, ал. 2 и ал. 4, вр. с чл. 36 от ЗСВ. Образувано е по жалба на Х. С. Т. срещу решение по т.6.2 по протокол №12 от 25.03.2025г. на СК на ВСС с искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт. Жалбоподателят твърди, че Решението на СК на ВСС, с което на осн.чл.30, ал.5,т.18 от ЗСВ е прекратено командироването му в ОС Плевен е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила, както и при липса на мотиви. Със жалбата е направено искане спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт. В жалбата си излага съображения за нарушен обществен интерес от затруднения при осъществяване съдопроизводствената дейност на Окръжен съд Плевен, с оглед участието му като титулярен член на въззивен граждански състав, както и участието му като член на съдебен състав по въззивни наказателни дела. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, вземайки предвид доказателствата по делото, намира искането по чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК във вр. с чл. 36 от ЗСВ, допустимо и основателно. Предмет на оспорване е Решението на СК на ВСС, по отношение на което подадената жалба няма суспенсивен ефект по силата на разпоредбата на чл. 36, ал. 1, изр. 2 от ЗСВ, освен ако съдът постанови друго. Следователно предварителното изпълнение на решенията на пленума и на колегиите на ВСС произтича от закона, като е въведена презумпция за съществуване на една или повече от предпоставките за предварително изпълнение на акта визирани в чл. 60, ал. 1 от АПК. Тъй като ЗСВ не предвижда основания, при наличието на които допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решенията на пленума и на колегиите на ВСС, може да бъде спряно, е приложима нормата на чл. 166, ал. 4 във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК. Изпълнението може да бъде спряно, ако са налице предпоставките на чл. 166, ал. 2 от АПК - ако оспорващият докаже, че предварителното изпълнение на акта би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда и то при настъпили нови, след постановяване на акта обстоятелства. В конкретния случай настоящият състав на съда намира, че посочените предпоставки не са изпълнени. Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК съдът спира изпълнението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. От данните по делото и от изтъкнатите от жалбоподателя доводи за нанасяне на непоправими щети на изпълняваната от него професионална дейност като съдия, не се установяват фактическите и правните основания за спиране на предварителното изпълнение на обжалваното решение. Предмет на производството по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК е не законосъобразността на акта, а искането на оспорващия съдът да постанови, временно, до решаване на основния спор, спиране на допуснато предварително изпълнение. Съдът се произнася пряко по едно субективно право - правото на оспорващия временно, докато процесът е висящ, да се предотврати възможността от промени по отношение на материалното право - предмет на спора, които промени, ако се осъществят, биха осуетили правните последици на търсената съдебна защита. Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. А според чл. 166, ал. 4 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Нормата на чл. 166, ал. 2 предвижда възможност за спиране на допуснатото предварително изпълнение само при наличие на нови, настъпили след постановяване на акта обстоятелства, каквито в случая не са установени.посочените от жалбоподателя обстоятелства,свързани с участието му като постоянен член във въззивен граждански съдебен състав и като член съдия във въззивен наказателен съдебен състав не обосновават обстоятелства по смисъла на чл.166 ал.2 АПК,които да налагат спиране на изпълнението на оспореното понастоящем решение на СК на ВСС за прекратяване на командироването му в ОС Плевен. Това е още един аргумент в подкрепа на извода, че предпоставките на чл. 166, ал. 2 от АПК не са осъществени. По изложените съображения се приема, че не са налице предпоставките на чл. 166, ал. 2 и ал.4 във връзка с чл. 60, ал. 1 АПК за спиране на допуснато предварително изпълнение на процесното Решение на СК на ВСС. Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,