Определение № 788 от 14.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 409/2010 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] с искане за освобождаване на ½ от внесената по ч.т.д.№ 409/2010 г. държавна такса, обосновано с обстоятелството, че с постановеното по него определение частната му касационна жалба е била частично уважена и отменено определението на Бургаския окръжен съд по ч.гр.д.№ 328/2009 г., с което е обезсилена издадената по негово заявление заповед за незабавно изпълнение. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направеното искане и след проверка на данните по делото, приема следното: Молбата на [фирма] следва да се квалифицира като такава по чл.284, ал.3 ГПК. Независимо от изхода на делото, държавната такса, която се определя според обжалваемия интерес, никога не се освобождава, а като направен разход от страната, чието искане изцяло или частично е уважено, се възлага изцяло или частично на противната страна – чл.78 ГПК. Съобразно правилото на чл.248, ал.1 ГПК, срокът за подаване на молба за изменение на решение, респ. на определение, което не подлежи на обжалване е едномесечен. Този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото да бъде сезиран съда, с искане за допълване и изменение на съдебния акт в частта за разноските. В конкретния случай искането за присъждане на разноски е заявено на 20.05.2012 г. При данните, че определението на ВКС е обявено на 03.11.2010 г. следва извод, че молбата е подадена след изтичане на едномесечния срок. Подадената молба извън срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение