Определение № 1784 от 21.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 858/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Инкомс Проджект“ ООД, подадена чрез адв. М. Андреева, против определение № 24367 от 21.11.2024 г. по адм. дело № 8442/2024 г. на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу заповед № 220/05.08.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ и производството по делото е прекратено. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като оспорената заповед, с която се определя размер на отпуснатата за финансиране сума е последица от заповедта за допускане до финансиране, като и двата акта са част от една процедура, регламентирана в чл. 47 от Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия (ППЗФИ). Счита, че независимо дали е участник във финансирането или участник в конкурса (дори да се приеме такова формално деление), е въпрос, който към момента на постановяване на обжалваното определение, не е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, поради това, че заповед № 215/01.08.2024 г. е предмет на обжалване по висящо съдебно производство. Иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – изпълнителния директора на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ (ИА „НФЦ“), чрез юрк. Ася Петрова, оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на „Инкомс Проджект“ ООД срещу заповед № 220/05.08.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 4 от АПК. С оспорената заповед изпълнителният директор на ИА „НФЦ“ е определил: 1. Държавно финансово подпомагане в размер на 615 200 лв. от квотата за филмопроизводство по чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от ЗФИ за проекта за реализация на игрален филм „3 килограма щастие“, с рег. № 19И190/н, продуцент „ЕМ КЮ ПИКЧЪРС“ ЕООД, равняващо се на 77.25 % от общия бюджет на проекта, на основание чл. 28, ал. 1 и ал. 3 от ЗФИ; 2. Общия размер на предоставената държавна помощ за проекта „3 килограма щастие“, с рег. № 19И190/н, продуцент „ЕМ КЮ ПИКЧЪРС“ ЕООД в размер на 635 200 лева включва сумата по т. 1 и сумата за развитие на сценарий на проекта, при което общият интензитет се равнява на 79.77 %. В заповедта е обективирано разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Съдът е приел, че за дружеството не е налице правен интерес да оспори заповедта. Установено е, че с предходна заповед № 215/01.08.2024 г. на изпълнителния директора на ИА „НФЦ“, на основание чл. 47, ал. 4 и ал. 5 от ППЗФИ, е определен единствения проект, който е допуснат за разглеждане от финансовата комисия (с посочване на общия размер на финансовите средства по чл. 47, ал. 2, т. 2 от ППЗФИ и максималния размер по чл. 47, ал. 2, т. 3 от ППЗФИ, който може да бъде предоставен за отделен проект), и е извършено класиране, т. е. останалите проекти не са допуснати за разглеждане от финансовата комисия поради достигане на общия размер на финансовите средства по чл. 47, ал. 2, т. 2 от ППЗФИ. Оспореният пред първоинстанционния съд акт – заповед № 220 от 05.08.2023 г. на изпълнителния директор на ИА „НФЦ“ представлява акт по чл. 47, ал. 7 от ППЗФИ. Административен съд – София-град е извършил анализ на чл. 47, ал. 11 от ППЗФИ относно кои са участници в конкурса при постановяване на акт по ал. 7 от същата норма – дали са всички лица, участвали в класирането или само лицата, чиито проекти са допуснати до разглеждане от финансовата комисия. Съдът е стигнал до извода, че за жалбоподателя крайният момент на участие в конкурса е приключил с издаването на заповедта по чл. 47, ал. 4 и ал. 5 от ППЗФИ, тъй като не е класиран за разглеждане на проекта му в следващата фаза от финансова комисия – първи състав. Прието е, че след влизане в сила на заповедите по чл. 47, ал. 4 и ал. 5 от ППЗФИ не е възможно последващо финансиране (Арг. от чл. 47, ал. 18 от ППЗФИ). По тези съображения, първоинстанционният съд е приел, че заповедта подлежи на обжалване само от спечелилия участник в конкурса – лицето, което продължава да участва в конкурса чрез разглеждане на проекта му пред финансовата комисия. Останалите кандидати вече не са сред лицата по чл. 47, ал. 11 от ППЗФИ по отношение на последващи заповеди, издадени след класирането. С оглед тези констатации, съдът е стигнал до крайния правен извод, че жалбоподателят не е адресат на акта и за него не е налице правен интерес от обжалването му. Определението е правилно. Правните изводи относно недопустимостта на жалбата на „Инкомс Проджект“ ООД съответстват на закона. По силата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен посочените със закон. Според чл. 147 от АПК индивидуалните административни актове, каквато е оспорената заповед на изпълнителния директор на ИА „НФЦ“, могат да се обжалват само от лица, чиито права и законни интереси са нарушени или пряко застрашени от акта. В случая, както правилно е посочил първоинстатционният съд, „Инкомс Проджект“ ООД не е адресат на заповедта и тя не му създава задължения, нито засяга пряко неговите права. Дружеството не разполага с пряк и личен интерес, вследствие на което няма и активна процесуална легитимация да оспори законосъобразността на процесната заповед. Не е спорно, че със заповед № 215/01.08.2024 г. на изпълнителния директор на ИА „НФЦ“, за спечелил конкурса за държавно финансово подпомагане по чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗФИ, е определен проекта „3 килограма щастие“, с рег. № 19И190/н, продуцент „ЕМ КЮ ПИКЧЪРС“ ЕООД, а проектът на „Инкомс Проджект“ ООД – „Неочаквано приятелство“, е класиран на трето място и не е допуснат до финансиране. „Инкомс Проджект“ ООД е оспорил посочената заповед и по нея е образувано адм. дело № 8224/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, което към настоящия момент е висящо. Правният си интерес от оспорване на заповед № 220/05.08.2024 г. на изпълнителния директор на ИА „НФИ“ обосновава с това, че тя е издадена в едно и също производство с оспорената вече заповед № 215/01.08.2024 г., като при евентуална отмяна на последната заповед би се засегнала и законосъобразността на оспорения в настоящото производство административен акт. Наведените доводи са неоснователни, тъй като сочат на твърдения за опосреден интерес, поставен под бъдещо условие, за който правната доктрина и законът не допускат процесуален ред за защита. Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че жалбата на „Инкомс Проджект“ ООД се явява процесуално недопустима и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, седмо отделение,