Определение № 10365 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8966/2024 г.

Производството e по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ПтХ Енерджи“ ЕООД със седалище гр. София, чрез процесуалния им представител адв. Кънев, срещу определение № 1394 от 09.07.2024г., постановено по адм.д. № 323/2024г. по описа на Административен съд (АС) – гр. Добрич, с което на основание чл. 159 т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу писмо рег. № РР – 12 – 13 от 19.06.2024г. на областния управител на област Добрич, с което на основание чл. 31 ал. 2 АПК е изпратена по компетентност на кмета на община Генерал Тошево заявление и административна преписка вх. № РР – 12 – 13 от 19.02.2024г. на „ПтХ Енерджи“ ЕООД и с което определение е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона и в противоречие с влезнало в сила определение по адм.д. № 172/2024г. на АС – гр. Добрич. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът областен управител на област Добрич, чрез процесуалния си представител с писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на договорено в полза на процесуален представител на частния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение АС – гр. Добрич е приел, че оспореното в производството писмо не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Посочил е, че в случая с оспореното писмо на основание чл. 31 ал. 2 АПК административната преписка е изпратена на компетентния според областния управител на област Добрич административен орган, а именно кмета на община Генерал Тошево. Съдът е приел, че това представлява действие, свързано с производството по издаване на крайния административен акт, което съгласно чл. 21 ал. 5 АПК не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Поради това и на основание чл. 159 т. 1 АПК е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Съответен на закона е извода на първоинстанционния съд, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт, съответно не е налице годен за съдебно оспорване акт. Това е така, тъй като оспореното писмо има уведомителен характер, като с него жалбоподателят е уведомен, че съгласно чл. 31 ал. 2 АПК областния управител на област Добрич изпраща заявлението му и административната преписка на органът, който счита за компетентен, а именно кмета на община Генерал Тошево. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че тъй като с предходно определение по адм.д. № 172/2024г. на АС – гр. Добрич административната преписка е била изпратена на областния управител на област Добрич за произнасяне, то оспореното писмо е нищожен акт. В случая действително с определение по адм.д. № 172/2024г. е отменен отказ на областния управител на област Добрич да се произнесе по същество по заявлението на жалбоподателя и административната преписка е върната на областния управител за ново произнасяне. В това определение обаче е посочено, че в случая че областния управител счете, че не е компетентен, то следва да изпрати преписката на компетентния за това орган. Дори обаче и да не беше налице такова указание, то съдът може да се произнесе по оспорване само и единствено на акт, който има характера на индивидуален административен такъв. В случая писмото по чл. 31 ал. 2 АПК, с което един административен орган счита, че не е компетентен да се произнесе и изпраща административната преписка на друг, който счита за компетентен, не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Следва да се посочи, че в случая в определението по адм.д. № 172/2024г. на АС – гр. Добрич е посочено, че се касае за производство по чл. 135 ал. 1 вр. чл. 124б ал. 3 ЗУТ, при който компетентността за разрешаване на изработване на изменение на ПУП, когато се касае за повече от една община, е на областния управител. Тъй като с писмото, предмет на това производство преписката е изпратена на кмета на община Генерал Тошево, то в случай, че той счете, че не е компетентен да се произнесе, би следвало да повдигне спор за компетентност по реда на чл. 19 ал. 1 АПК, при който случай вече би било налице основание за произнасяне на съда по същество относно компетентния да разгледа заявлението на жалбоподателя административен орган. По изложените съображения, оспореното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника областния управител на област Добрич за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143 ал. 3 АПК, като същото следва да бъде определено в размер на 50 лв. съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25а ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение