Определение № 277 от 01.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1244/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Ц. Б. и Н. П. П., чрез адв. Н. К., срещу определение № 1716 от 18.09.2019 г. по гр.д. № 918/2019 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение искането по чл.248 ГПК. Жалбоподателите твърдят, че макар и да не са успели да докажат, че са подали отговор на въззивната жалба, са поискали представения от тях отговор в о.с.з. да се счита за писмени бележки. Считат, че липсата на отговор на въззивната жалба не означавало, че не е осъществена процесуална защита срещу въззивната жалба. Поради тези съображения, жалбоподателите намират обжалваното определение за неправилно и претендират изменение на същото, в частта за разноските, като искат да бъде постановено такова, с което да бъдат присъдени разноски по съразмерност. Постъпил е отговор на частната жалба от Областен Съвет на БЧК- Б., подадена чрез директора В. Р.. Изложени са доводи за неоснователност на частната жалба, състоящи се в това, че отговорът не е депозиран в законоустановения срок, но дори и това да беше направено, жалбоподателите не били доказали, че адвокатското възнаграждение е платено. Върховен касационен съд, състав на Трето г.о., като взе предвид обжалваното определение, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. С решение по делото въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба подадена от ответната страна по делото и по насрещна въззивна жалба подадена от ищците – настоящи жалбоподатели. Съдът намерил въззивната жалба, с която се атакува решението в частта, в която са уважени предявените искове на обща стойност 60 000 лв. или по 30 000 лв. за всеки, за неоснователна, като единствено решението било неправилно в частта, в която била определена дължимата държавна такса. По отношение на насрещната въззивна жалба, с която е атакувано решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове в останалата част, съдът заключил, че също е неоснователна, поради което потвърдил обжалваното решение във всички негови части. За да постанови обжалваното определение въззивният съд приел, че с постановеното от него решение се е произнесъл по основателността на подадената от ответника въззивна жалба и подадената от ищците насрещна въззивна жалба, като приел всяка от тях за неоснователна. Съдът намерил за решаващо обстоятелството, че липсват данни по делото, от които да е видно, че жалбоподателите са подали отговор на въззивната жалба. Такъв отговор бил представен едва в о.с.з., но без входящ номер, който да удостовери подаването му пред съда в законоустановения срок, поради което същият не е зачетен от решаващия съд, за което били изложени мотиви в съдебното решение. В допълнение съдът посочил, че от представено по делото общо пълномощно и договор за правна помощ не може да бъде установено каква част от адвокатското възнаграждение е заплатено от настоящите жалбоподатели за отговор на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба. Обжалваното определение е неправилно. Подадения от жалбоподателите отговор действително няма поставен входящ номер, поради което решаващия съд правилно е достигнал до извода, че не следва да бъде взет в предвид. Истинността на направеното твърдение, че отговорът бил подаден заедно с насрещната въззивна жалба е следвало да бъде доказан от страната, която го е заявила, но жалбоподателите не са успели да направят това в хода на въззивното производство. Този безспорен факт е признат от частните жалбоподатели ѝ в настоящата частна жалба. Въпреки изложеното, от приложения по делото протокол от о.с.з. на 16.07.2019 г. се установява, че жалбоподателите са поискали евентуално представения от тях отговор да бъде приет за писмени бележки, тъй като в него са развили своята защита срещу въззивната жалба, поради което не може да бъде напълно прието, че не е осъществена защита срещу въззивната жалба. Дори в своето решение въззивният съд се е произнесъл по доводите изложени в отговор,респ. писмени бележки, но това обстоятелство не е взето предвид при постановяване на обжалваното определение. Изводът на решаващия съд, че вземането не може да бъде определено по размер е правилен, но това не означава, че основанието за него не е доказано. С подадената въззивна и насрещна въззивна жалба е обжалваното цялото първоинстанционно решение, поради което последното е предмет на въззивното производство. Следователно страните са положили усилия за защита на цялото спорно субективно право и след като е осъществил инстанционен контрол, съдът е оставил без уважение въззивната жалба срещу частта, в която са уважени исковете на обща стойност 60 000 лв. и е оставил без уважение ѝ насрещната въззивна жалба срещу частта, в която исковете са отхвърлени на обща стойност 70 000 лв., като така цялото първоинстанционно решение е потвърдено. От представения пред въззивната инстанция договор за правна защита и съдействие е видно, че за изготвянето на насрещна въззивна жалба и отговор на въззивната жалба, е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 4200 лв., от която за П. Б. – 2600 лв. и 1600 лв. за Н. П.,. Представено е ѝ преводно нареждане удостоверяващо, че сумата от 2600 лв. дължима от П. Б. е платена по банков път. По отношение на сумата от 1600 лв. дължима от Н. П. и платена в брой, настоящия състав приема, че представения договор има характер на разписка, поради което дължимата от ищцата сума е платена. Както е видно, платеното адвокатско възнаграждение обхваща процесуалната защита по двете въззивни жалби, които са с материален интерес общо 130 000 лв., но при така установеното фактическо положение, разноските в полза на жалбоподателите се дължат съобразно изхода на спора. Материалния интерес на защита на ищците за потвърдената част е 60 000 лв., поради което полагащите се разноски са не по-малко от 1938.46 лв., от която 960 лв. за Н. П. П. и 975 лв. за П. Ц. Б.. По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени и в полза на ищците – жалбоподатели да се присъди сумата от 1938.46 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена процесуална защита срещу въззивната жалба. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.