Определение № 3425 от 03.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1411/2023 г.

Производството е по чл. 248,ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на ЗД“БУЛ–ИНС“АД чрез пълномощник адв. М. Г. от САК, молителят е ответник в производство по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Х. К. Р. и Т. А. П. – лично и в качеството на майка и законен представител на Р. К. Р., чрез пълномощника им адв. П. Т., подадена срещу постановеното в производство по чл. 432 КЗ въззивно решение № 488 от 16.11.2022 г. по в. т. д. № 196/2022г. по описа на Пловдивския апелативен съд в частите ,с които до пълния претендиран размер от по 250 000лева за всеки ищец са отхвърлени субективно и обективно съединените искове за обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на К. Р. .Касационната жалба не е допусната до касационно обжалване,като в определението не са присъдени поисканите с отговора на касационната жалба разноски, предвид липсата на доказателства за тяхното извършване. Констатацията, дала основание при постановяване на определение определение №3827 от 30.11.2023г по гр. дело №1411/2023г на ВКС Трето г.о да не се уважи искането за възлагане на разноски, се оспорва с настоящата молба Макар към депозирания отговор на касационната жалба да липсват приложени доказателства за разноски, платени на адвокат,молителят се позовава на обстоятелството,че с молба на ЗД“БУЛ–ИНС“АД с пощенско клеймо от 15.03.2023г и с вх.№ 2199/16.03.2023г на Пловдивски АС са били приложени договорите за правна помощ, като същата молба съдържа и списък на разноските в общ размер на 24 600 лева. Съгласно приложени три договора с дата 08.032023г е договорено и платено авансово и брой възнаграждение на адвокат М. Г. от САК за защита на ответника по исковете на всеки от тримата ищци и касационни жалбоподатели поотделно, съответно удостоверява се получено плащане в брой на възнаграждение от по 7560лв по исковете / касационните жалби/ на Х. Р. и на Р. Р. и сумата 9480лв по иска и за касационно обжалване от Т. П.. Иска се изменение на определение №3827 от 30.11.2023г по настоящето дело в частта за разноските с присъждане на тези заплатени разноски съгласно удостовереното в договорите. Възнагражденията са с включен ДДС Постъпил е отговор от Х. К. Р. и Т. А. П. – лично и в качеството на майка и законен представител на Р. К. Р., чрез пълномощника им адв. П. Т. от АК Пловдив. Списък на разноските по чл.80 ГПК е следвало да се представи най- късно с отговора по касационната жалба Несъстоятелно се твърди ,че молбата от 16.03.2023г била списък по чл.80 ГПК, такъв не е представен пред ВКС, а пред Пловдивски апелативен съд По същество изтъква ,че не са доказани действителни разходи по делото пред ВКС и молбата е неоснователна . Молбата с основание чл. 248, ал.1 ГПК е постъпила на 14.12.2023г, в законния едномесечен срок. Искането за изменение на определение №3827 от 30.11.2023г е допустимо По същество молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК следва да бъде уважена, като съображенията на съда са следните: Разноските за касационното производство на ответника по делото представляват платено адвокатско възнаграждение ,което представените 3 бр. договори удостоверяват, след като съдържат изричното и ясно изявление на адвоката за получени суми в брой. Налице са и останалите необходими условия за изменение на определението с присъждане на разноски в тежест на касаторите. След подаване на касационната жалба, в администриращия съд пълномощника на ответника адв М. Г. е подал молба вх.№ 2199/16.03.2023г по описа на Пловдивски АС, към която са били приложени договорите за правна помощ, които е сключил Молбата съдържа и описа на разноските в общ размер на 24 600 лева/ с вкл ДДС/ с посочен в нея чл. 80 ГПК, поради това представлява и списък по смисъла на тази норма. Молбата е депозирана в съответния съд `преди срока за отговор, самият отговор на касационната жалба е депозиран в съда на 23.03.2023г ,в него има позоване на молбата, изпратена по пощата на 15.03.2023г, с която обаче не е бил компектован. Молбата заедно с приложенията е останала прикачена към в. гр.д № №196/2022г на Пловдивски АС / стр 160-165 от описа / поради това доказателствата за извършени разноски не са взети предвид от настоящия състав на ВКС Трето г.о при постановяване на определение №3827 от 30.11.2023г по гр.д №1411/2023г. Възраженията на касторите за недопустимост на производството, както и за и липсата на доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение са неоснователни. С приемането на т.1 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г по тълк.д №6/2012г ОСГТК е разяснено значението на удостоверителното изявление на адвоката в договора за заплащане на възнаграждението в брой Разноските за адвокатска защита, на които молбата по чл.248 ал.1 ГПК се основава са заявени за присъждане своевременно, като не е налице пропуск на страната да представи и доказателствта за разноските, нито пропуск при удостоверяване постъплението на всички книжа по делото. Доказателствата за извършените разноски се намират в кориците на делото, макар и не там, където им е мястото. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът по жалбата има право на разноски, установени в касационното производство в размер на 24600 лева за адвокатска защита. Без изрично възражение по чл.78, ал.5 ГПК, каквото при депозиране на отговор с вх.№7546/30.04.2024г в производството по чл. 248, ал.2 ГПК касаторите не са заявили, съдът не прилага тази разпоредба и не подлага на преценка размера на възнаграждението. Насрещната страна, касационите жалбоподатели, следва да бъдат осъдени да заплатят извършените разноски Ето защо Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,